Погледна ме тъпо и отвърна:
— Ти го казваш. Продължих разказа си:
— Нунан представя лъжлива информация, че ти се укриваш в „Кедровия хълм“ и отвежда със себе си всички полицаи, на които няма доверие, дори и тези от уличното движение, за да разчисти пътя за Рино. Макгро и ченгетата, които са в играта, пускат Рино и бандата му да се измъкнат от пандиза, свършват си работата и изчезват. Като алиби — чудесна работа. Няколко часа по-късно ги пускат под гаранция.
Изглежда така, сякаш Лу Ярд е свален. Той изпраща Вал Холандеца с още няколко момчета до „Сребърната стрела“, за да научат Рино и приятелите му, че това не е начинът да вземат работите в свои ръце. Рино обаче се измъква и се връща в града. Оттук нататък въпросът е той или Лу. Рино решава кой ще го бъде, като с пистолет в ръка причаква Лу да излезе от дома си. Рино, изглежда, е бил точно информиран, защото забелязвам, че в този момент той заема стола, който се полагаше на Лу Ярд, ако Лу не беше отстранен.
Всички седяха съвършено неподвижни, сякаш да покажат колко мирно могат да седят. Никой не можеше да разчита на приятели сред присъствувдщите. Не беше момент за невнимателни движения.
Ако това, което бях казал, значеше нещо за Рино — в едно или друго отношение, — той не го показа.
Талер прошепна тихо:
— Не прескочи ли нещо?
— Имаш пред вид ролята на Джери ли? — Продължавах да бъда душата на компанията. — Тъкмо щях да се върна към този въпрос. Не зная дали е избягал от пандиза, когато ти се чупи, и е бил заловен по-късно, или не е успял да се измъкне, или защо не се е измъкнал. Не зная също колко доброволно се е включил в обира на банката. Но знам, че е участвувал и е бил изхвърлен и оставен пред банката, защото беше големият ти коз, а убийството му там окачваше кражбата на теб. Бил е държан в колата до момента на офейкването. Тогава са го изблъскали навън и застреляли в гърба. Когато си е получил своето, той е бил обърнат с лице към банката и с гръб към колата.
Талер погледна Рино и прошепна:
— Е?
Рино отправи празен поглед към Талер и спокойно запита:
— Какво е?
Талер стана, каза: „Мен не ме бройте“ и се насочи към вратата.
Пийт Финландеца се изправи, подпря се на масата с големите си кокалести ръце и с глас, излизащ дълбоко от гърдите, му рече:
— Шепот — а когато Талер спря и се обърна с лице към него, продължи: — Казвам ти следното, на теб, Шепот, и на останалите. Това проклето пушкане приключи. На всички да ви е ясно. Нямате достатъчно мозък в главите си сами да разберете кое е най-доброто за вас. Затова ще ви кажа. Това бесуване из града вреди на бизнеса. Повече няма да го търпя. Бъдете добри момчета или аз ще ви направя такива. Имам армия млади приятелчета, които знаят как се държи оръжие. В мойта банда са. Ако трябва да ги използувам срещу вас, ще ги използувам. Играе ви се с барут и динамит? Ще ви покажа как се играе. Искате да се биете? Да, ще осигуря малко бой. Помнете какво ви казвам. Това е всичко.
Пийт Финландеца седна.
За момент Талер сякаш се замисли, но си излезе, без да промълви дума или да покаже какво е мислил.
Оттеглянето му внесе неспокойствие. На никой не му се искаше да стои, докато другите печелят време и събират бойна сила в околността.
Само след няколко минути Илайхю Уилсън и аз останахме сами в библиотеката. Седнахме и вперихме поглед един в друг. Скоро той наруши мълчанието:
— Как ще ти хареса да станеш шеф на полицията?
— Не. От мен не става момче за всичко.
— Ама не с тази пасмина. След като се отървем от тях.
— И се сдобием с други, също като тях.
— Върви по дяволите — избухна той. — Няма да те заболи, ако говориш по-любезно с човек, който е достатъчно възрастен да ти бъде баща.
— Който ме ругае и се крие зад годините си.
От гняв на челото му изпъкна една синя вена. Но сетне се засмя.
— Ти си един жлъчен младеж — отбеляза той, — но не мога да кажа, че не си свършил работата, за която ти платих.
— Благодарение на огромната ти помощ.
— Да не би да си имал нужда от бавачка? Аз ти дадох парите и пълна свобода на действие. Ти поиска това. Какво повече ти трябваше?
— Ти си стар пират — рекох — и аз те изнудих да участвуват, а ти през цялото време игра против мен, даже когато виждаше, че те са се настървили и ще се излапат един друг. А сега разправяш какво си направил за мен.
— Стар пират — повтори той. — Синко, ако не бях пират, аз все още щях да работя в „Анаконда“ на заплата и нямаше да има Пърсънвил Майнинг Корпорейшън. Предполага се, че ти си едно проклето, малко, къдраво агънце. Бяха ме стиснали там, синко, дето най-боли. Имаше неща, които не харесвах, още по-лоши неща, за които не бях чул до тази вечер, но бях притиснат и трябваше да изчаквам. Защото от момента, в който Талер Шепота влезе тук, аз се превърнах в затворник в моя собствен дом, в прокълнат заложник.