— Лоша работа. На чия страна си сега? — запитах аз. — Подкрепяш ли ме?
— Ако победиш. Изправих се и рекох:
— Безкрайно се надявам и теб да те заловят с останалите.
Той отвърна:
— Предполагам, че искаш, но няма да стане. — Той присви закачливо очи. — Аз те финансирам. Това показва, че имам добри намерения, нали? Не бъди толкова жесток с мен, синко, аз все пак съм един…
Казах: „Върви по дяволите“ и излязох.
ЛАУДАНУМ
На съседния ъгъл Дик Фоули седеше в наетата кола. Помолих го да ме закара до Дайна Бранд. Остави ме една пресечка преди дома й и остатъка от пътя изминах пеша.
— Изглеждаш уморен — каза тя, след като я последвах в дневната. — Бачкал ли си?
— Присъствувах на една мирна конференция, от която трябва да се родят най-малко дузина убийства.
Телефонът иззвъня. Тя вдигна слушалката и ме повика.
Гласът на Рино Старки:
„Помислих, че може да ти е приятно да чуеш, че Нунан е бил застрелян пред дома си, като е излизал от таратайката си. Не си виждал по-мъртъв човек от него. Трябва да са му блъснали поне трийсет «хапа»“.
— Благодаря ти.
Големите сини очи на Дайна задаваха въпроси.
— Първите плодове на мирната конференция, откъснати от Талер Шепота — уведомих я аз. — Къде е джинът?
— Рино се обади, нали?
— Да. Мислел, че ще ми е приятно да чуя, че Пойзънвил е останал съвсем без шеф на полицията.
— Да не би?…
— Според Рино Нунан е паднал тази нощ. Нямаш ли някакъв джин? Или ти доставя удоволствие да ме караш да те моля?
— Знаеш къде е. Пак ли с твоите хитри номера?
Отидох в кухнята, отворих хладилната камера и се нахвърлих върху леда с шилото за лед — петнадесетсантиметров остър инструмент, монтиран в кръгла синьо-бяла дръжка. Момичето стоеше на вратата и задаваше въпроси. Не й отговарях, а междувременно пълнех две чаши с лед, джин, лимонов сок и сода.
— Какво си правил? — поиска да узнае момичето, докато отнасяхме питиетата си в дневната. — Имаш ужасен вид.
Оставих чашата си върху масата, седнах срещу нея и се оплаках:
— Този проклет град ме заразява. Ако не се чупя скоро, ще стана кръвожаден като туземците. Какво става ли? Откакто съм тук — дузина и половина убийства: Доналд Уилсън, Айк Буш; четирите италианчета и ченгето от „Кедровия хълм“; Джери, Лу Ярд; Холандеца, Големия Блаки и Колингс Гюлето при „Сребърната стрела“; Ник — ченгето, дето аз го ударих; русия хлапак, дето Шепота го застреля тука; Якима Късака — крадеца от дома на стария Илайхю, и сега Нунан. За по-малко от седмица шестнадесет на брой и още се задават.
Тя свъси вежди насреща ми и рязко каза:
— Не гледай така. Засмях се и продължих:
— На времето съм уреждал едно-две убийства, когато се е налагало. Но за първи път ме хваща треската. Причината е този проклет град. Тук не можеш да останеш почтен. От самото начало се оплетох. Когато Илайхю се отдръпна от мен, нищо друго не ми оставаше, освен да се опитам да насъскам момчетата един срещу друг. Трябваше да подредя работите по най-добрия възможен начин. Какво да сторя, след като най-добрият начин водеше със сигурност към куп убийства? Без подкрепата на Илайхю нещата не можеха да се оправят по друг начин.
— Е, като не си имал друг начин да ги спреш, що дигаш толкоз шум? Пий си напитката.
Изпих половината и изпитах желанието да продължа да говоря:
— Ако много си играеш със смъртта, тя започва да ти въздействува по един или друг начин. Или започва да те отвращава, или започваш да я харесваш. На Нунан му подействува по първия начин. След като очистиха Ярд, той се разболя; целият му кураж отиде по дяволите, беше готов на всичко, само да постигне мир. Аз го измамих. Предложих му той и останалите живи да се съберат, за да изгладят недоразуменията помежду си.
Срещата беше тази нощ в дома на Уилсън. Приятна забава. Дадох си вид, че се опитвам да изясня всички недоразумения, като разказвах това, което знам, разсъблякох Нунан гол и им го подхвърлих — и него, и Рино. Това беше и краят на срещата. Шепота пръв се изключи от играта. Пийт разясни на присъствуващите кой къде стои. Каза още, че тези боричкания не се отразяват добре на контрабандната му дейност и че ако отсега нататък някой предприеме нещо, нека очаква неговите песове по дирите си. Шепота не даде вид, че е поразен. Също и Рино.