— И няма от какво — рече момичето. — А какво му стори на Нунан? В смисъл как ги разголи — него и Рино?
— Съобщих на останалите, че той от самото начало е знаел, че Максуейн е убил Тим. Това бе единствената лъжа, с която си послужих. След това им разказах за банковия обир на Рино и шефа, с участието на Джери, който после е бил очистен на местопрестъплението и изхвърлен пред банката, за да лепнат обвинението на Шепота. Досетих се, че е станало така, ако е вярно, както ти ми каза, че Джери излязъл от колата, насочил се към банката и бил застрелян. А дупката от куршума беше на гърба му. Като допълнение Макгро заяви, че за последен път видял колата, с която бил извършен обирът, когато завивала по Кинг Стрийт. Момчетата са се връщали към кметството — към затворническото си алиби.
— Но нали пазачът на банката каза, че той е застрелял Джери? Така писаха и във вестниците.
— Вярно, така каза, но той може да каже всичко и да си го вярва. Сигурно е натиснал спусъка със затворени очи и всичко, което е паднало — той го е улучил. Ти видя ли Джери как пада?
— Да, видях. Беше обърнат с лице към банката. Но беше много объркано, за да забележа кой го е застрелял. Много хора стреляха и…
— Разбира се. Те са се погрижили за това. Разгласих и факта — поне на мене ми прилича на факт, — че Рино е очистил Лу Ярд. Този Рино е костелив орех, а? Нунан се подмокри, а единствените думи, които чуха от Рино, бяха: „И какво от това?“ Всичко бе мило като между джентълмени. Бяха разделени по равно — Пийт и Шепота срещу Нунан и Рино. Никой от тях обаче не можеше да разчита, че съучастникът му ще го подкрепи, ако предприеме нещо. Това доведе до разделянето на двойките в края на срещата. Нунан беше извън сметката, а Рино и Шепота — самите те врагове — имаха за противник Пийт. Така всички те седяха около масата, държаха се прилично и не се изпускаха от очи, а аз сеех смърт и разрушение. Шепота напусна пръв и изглежда е имал време, докато Нунан се прибере; да събере няколко патлака, за да го причакат пред вратата. И така, шефът беше застрелян. Ако Финландеца не се е шегувал, а нямаше вид на майтапчия, той ще се погрижи за Шепота. Рино носи точно толкова вина за смъртта на Джери, колкото и Нунан, значи Шепота ще тръгне на лов и за него. Като знае това, Рино, от своя страна, ще се постарае да пипне Шепота пръв, което пък ще прати Пийт по следите му. Много вероятно Рино да е зает с друга дейност. Той ще лавира между надутите щуки на Лу Ярд, дето не одобряват Рино за бос. Общо взето — позната работа.
Дайна Бранд се пресегна през масата и ме потупа по ръката. Очите й гледаха смутено:
— Грешката не е твоя, скъпи. Ти самият каза, че нищо друго не си могъл да направиш. Изпий си напитката и да пием още по една.
— Много можех да направя — възразих аз. — Старият Илайхю ме изостави още в началото само защото тези птички знаеха твърде много за него, за да рискува да скъса с тях, преди да се увери, че те могат да бъдат унищожени напълно. Той не можеше да разбере как ще съумея да го направя, затова игра с тях. Илайхю не е точно главорез като останалите, а освен това си мисли, че градът е негова частна собственост и не му се нрави начинът, по който са му го отнели.
Днес следобед можех да отида при него и да му докажа, че съм ги унищожил. Той щеше да се вслуша в здравия разум; щеше да премине на моя страна, да ми даде нужната подкрепа, за да подредя играта според закона. Това можех да направя. Но е по-лесно да ги убиеш — по-лесно и по-сигурно, а сега, като си мисля — и по-удовлетворяващо. Не знам как ще се появя в Бюрото. Старецът жив ще ме опече, ако разбере как съм действувал. Причината е този проклет град. Отровен град. Много вярно му е името — Пойзънвил. Отрови ме.
Ето, тази вечер си стоях край масата в дома на Уилсън и се забавлявах с тях, сякаш ловях пъстърва; и ми достави точно същото удоволствие. Гледах Нунан и знаех, че няма шанс и едно на хиляда да доживее до следващия ден заради това, което бях направил, а вътрешно се смеех и се чувствувах възбуден и щастлив. Това не съм аз. Имам загрубяла обвивка около това, което е останало от душата ми, след двадесетгодишно газене в престъпността мога да гледам всякакво убийство, без да виждам нещо друго в него освен хляба си насъщен, всекидневната си работа. Но да получавам удоволствие от планирането на смърт не е естествено. Ето какво направи този град с мен.
Тя се усмихна прекалено нежно и заговори прекалено снизходително:
— Преувеличаваш, миличък. Те си го заслужават. И ми се иска да не гледаш така. Тръпки ме побиват.
Ухилих се, взех чашите и отидох в кухнята за още джин. Когато се върнах, тя свъси вежди над тревожни, потъмнели очи и запита: