Тя лежеше по гръб, мъртва. Дългите й мускулести крака бяха изпънати към кухненската врата. Отпред на десния й чорап имаше бримка.
Бавно и внимателно, сякаш се страхувах, че ще я събудя, аз пуснах шилото, дръпнах си ръката и се изправих.
Очите ми пареха. Устата и гърлото ми бяха пресъхнали и горяха. Влязох в кухнята, намерих бутилка джин, наклоних я към гърлото си и я задържах там, докато ми се наложи да си поема дъх. Часовникът показваше осем без двадесет.
Като изгълтах джина, аз се върнах в дневната, запалих лампите и погледнах мъртвата.
Нямаше много кръв — петънце с големина на сребърен долар около дупката, направена от шилото в синята й копринена рокля. На дясната й буза, точно над скулата, имаше синина. Друга синина, оставена от пръсти, се виждаше около дясната й китка. Ръцете й бяха празни. Преместих я малко, за да видя, че под нея няма нищо.
Прегледах стаята. Доколкото можех да забележа, в нея нищо не се беше променило. Върнах се в кухнята, но и там не открих видими промени.
Секретната брава на задната врата бе заключена и не си личеше някой да си е играл с нея. Отидох до входната врата — и по нея нищо. Обходих къщата от горе до долу и пак нищо. Прозорците бяха в ред. Бижутата на момичето върху тоалетната масичка (всичките с изключение на двата диамантени пръстена на ръката й) и четиристотинте долара в дамската й чантичка, поставена върху един стол в спалнята, бяха недокоснати.
Върнах се в дневната, коленичих до мъртвото момиче и използувах носната си кърпа, за да изтрия отпечатъците от пръстите си върху дръжката на шилото. Повторих същото с чашите, бутилките, вратите, електрическите ключове и всички мебели, до които се бях докосвал или съществуваше вероятност да съм го сторил.
Сетне си измих ръцете, прегледах дрехите си за следи от кръв, уверих се, че не съм оставил нищо мое след себе си и се запътих към входната врата. Отворих я, изтрих вътрешната дръжка, затворих я след себе си, изтрих външната топка и изчезнах.
От една дрогерия в горната част на Бродуей звъннах на Дик Фоули и го помолих да дойде в моя хотел. Пристигна няколко минути след мен.
— Снощи или рано тази сутрин Дайна Бранд е била убита в дома си — казах аз. — Намушкана е с шило за лед. Полицията все още не знае. Разказвал съм ти достатъчно за нея, за да се досетиш, че има колкото си щеш хора в града, които имат причина да го сторят. Най-напред искам да направиш справка за трима от тях — Шепота, Дан Ролф и Бил Куинт — екстремиста. Имаш описанията им. Ролф е в болницата със счупен череп. Намери Мики Лайнън — той все още е по следите на Пийт Финландеца — и му кажи да остави Пийт на мира, докато ти помага в тази задача. Разбери къде са били тези три птички снощи. Всеки момент е важен.
Докато говорех, дребничкият канадец ме наблюдаваше с любопитство. Сетне понечи да каже нещо, промени решението си, изсумтя: „Дадено“ и си тръгна.
Излязох да търся Рино Старки. След едночасово дирене установих местонахождението му по телефона; намираше се в един пансион на Рони Стрийт.
„Сам ли си?“ — запита той, когато му казах, че искам да го видя.
„Да.“
Отвърна, че мога да отида и ми обясни как да стигна дотам. Взех такси. Къщата беше мръсна, двуетажна, в края на града.
Пред бакалницата на близкия ъгъл се размотаваха двама мъже. Други двама седяха на ниските дървени стъпала пред къщата на съседния ъгъл. Никой от карето не биеше на очи с изискания си вид.
Позвъних и нова двойка ми отвори. И тези не изглеждаха съвсем безобидни.
Придружиха ме до една стая на втория етаж, където Рино, без яка, по риза и жилетка, седеше на един наклонен назад стол, а краката му бяха подпрени на прозоречния перваз.
Кимна с жълтеникавото си конско лице и рече:
— Дръпни един стол.
Мъжете, които ме доведоха, изчезнаха, като затвориха вратата след себе си. Седнах и казах:
— Искам алиби. Снощи, след като съм излязъл от дома й, Дайна Бранд е била убита. Няма опасност да ме пипнат за това, но след като Нунан е мъртъв, не знам как ще я карам с полицаите. Нямам никакво желание обаче да им давам възможност дори да се опитат да ми окачат нещо. В случай че се наложи, мога да докажа къде съм бил снощи, но ако имаш желание, ти можеш да ми спестиш много неприятности.
Рино ме погледна с безизразни очи и запита:
— Защо се спря на мен?
— Снощи ти ми телефонира там. И си единственият, който знае, че първата част от вечерта бях при нея. Даже и да имах подготвено алиби някъде другаде, трябваше да се уговоря и с теб, нали?