Зададе нов въпрос:
— Ти не си й видял сметката, а?
Небрежно отвърнах: „Не.“
Преди да заговори отново, той се загледа втренчено навън през прозореца.
— Какво те накара да си помислиш, че аз ще ти помогна? Да не би да ти дължа нещо за това, което стори снощи в дома на Уилсън?
— Теб не съм те докоснал — отвърнах аз. — Новината беше почти известна. Шепота знаеше достатъчно, за да се досети за останалото. Аз само разкрих напълно картите. Какво ти пука? Ти умееш да се грижиш за себе си.
— И ще се постарая — съгласи се той. — Добре. Бил си в хотел „Танър“ в Танър. Това е едно малко градче на 20—30 мили нагоре в планината. Отишъл си там, след като си се разделил с Уилсън. Един приятел на име Рикър, който се навърта с бракмата си около кръчмата на Мъри, те е закарал и върнал обратно. Би трябвало да знаеш какво си правил там. Дай ми подписа си, а аз ще уредя да го нанесат в регистъра.
— Хиляди благодарности — казах и отвъртях капачката на писалката си.
— Няма нужда. Правя го, защото ще ми трябват повечко приятели. Когато му дойде времето отново да заработиш с мен, Шепота и Пийт, ще очаквам да не ме извозиш.
— Няма — обещах аз. — Кой ще стане шеф на полицията?
— Макгро изпълнява временно длъжността и вероятно ще я пипне.
— Как ще играе?
— С Финландеца. Грубата работа ще му навреди на интересите, точно както е и с Пийт. Все трябва да боли малко. Но ще бъда последният тъпак, ако си седя със скръстени ръце, докато приятелче като Шепота се разхожда свободно. Или той, или аз. Мислиш, ли че той е утрепал дамата?
— Имаше достатъчно причини — отвърнах аз и му подадох листчето, на което бях написал името си. — Тя го измами, предаде го много пъти.
— Двамата с нея бяхте доста близки, нали? — запита той.
Оставих въпроса без отговор и запалих цигара. Рино изчака известно време, а сетне продължи:
— По-добре тръгвай да намериш Рикър, та ако го питат, да знае как да те опише.
Дългокрако момче на около двадесет и пет години, с остро луничаво лице и дръзки очи, отвори вратата и влезе в стаята. Рино ми го представи като Ханк О’Мара. Станах да му стисна ръката и запитах Рино:
— Ако ми потрябваш, мога ли да те намеря тук?
— Познаваш ли Мъри Кльощавия?
— Срещал съм го и знам заведението му.
— Всичко, което му кажеш, ще стигне до мен — рече той. — Изнасяме се оттук. Не е много сигурно. Значи тая работа с Танър е уредена.
— Да. Хиляди благодарности — и излязох от къщата.
ШИЛОТО ЗА ЛЕД
Най-напред отидох до полицейския участък в центъра на града. Макгро пазеше бюрото на шефа. Изгледа ме подозрително изпод русите си мигли, а бръчките по грубото му като подметка лице се бяха вдълбали още повече и му придаваха по-навъсен вид от обикновено.
— Кога видя за последен път Дайна Бранд? — запита той без всякакво встъпление, дори без да кимне. Гласът му враждебно изскрибуца през костеливия нос.
— Снощи към единадесет без двадесет или там някъде — отвърнах аз. — Защо?
— Къде?
— В дома й.
— Колко време беше там?
— Десет минути, може би петнадесет.
— Защо?
— Какво защо?
— Защо не остана по-дълго?
— А на теб какво ти влиза в работата? — запитах аз, като сядах на стола, който не ми бе предложен.
Гледаше ме кръвнишки, докато изпълни дробовете си с въздух, за да изреве: „Убийство“ в лицето ми. Засмях се и казах:
— Да не мислиш, че тя може да има нещо общо с убийството на Нунан?
Пушеше ми се, но цигарите бяха твърде добре известни като първа помощ за смутения, та да рискувам точно в този момент.
Макгро се опитваше да ме прониже с поглед. Позволих му да ме гледа. Бях изпълнен с колкото си щеш самоувереност, че като повечето хора изглеждам най-невинен, когато лъжа. Междувременно той се отказа да ме съзерцава и запита:
— Защо не?
Това бе достатъчно неубедително. Ето защо и аз отвърнах безучастно:
— Вярно, защо не?
Предложих му цигара и си взех и аз една. После добавих: „Предполагам, че Шепота го е извършил.“
— Той беше ли там? — По изключение Макгро измами носа си и произнесе сърдито думите през зъби.
— Къде да беше?
— При Дайна.
— Не — сбърчих чело аз. — Защо трябва да е бил, ако е тръгнал да убива Нунан?
— По дяволите Нунан! — сприхаво възкликна изпълняващият длъжността. — За какво постоянно го намесваш?
Постарах се да го погледна така, сякаш беше луд.
— Дайна Бранд е била убита миналата нощ — каза той.
— Така ли?
— Сега ще отговориш ли на въпросите ми?
— Разбира се. Бях в дома на Уилсън с Нунан и останалите. След като си тръгнах оттам, към десет и половина, аз се отбих у тях да й кажа, че трябва да отида до Танър. Имахме полууговорена среща. Останах около десет минути — време, достатъчно да пием по чашка. В къщата й нямаше други хора, освен ако не са се криели. Кога е била убита? И как?