Макгро ми разказа, че изпратил двама от неговите хора — Шеп и Ванаман — да се срещнат тази сутрин с момичето, за да видят доколко може и дали иска да помогне на полицията да пипне Шепота за убийството на Нунан. Ченгетата отишли в дома й към девет и половина. Входната врата била открехната. На позвъняването никой не отвърнал. Влезли вътре и намерили момичето в дневната, проснато по гръб, с прободна рана в лявата гръд.
Докторът, който прегледал тялото, казал, че е била убита с тънък, объл, заострен на върха предмет, дълъг около петнадесет сантиметра. Смъртта била настъпила към три часа след полунощ. Скринове, гардероби, куфари и прочие били очевидно умело и щателно претърсени. Пари не били открити никъде в къщата, включително и в чантата на момичето. Кутията за бижута на тоалетната й масичка била празна. На пръстите й имало два пръстена с диаманти.
Полицията не открила оръжието, с което била прободена. Дактилоскопите също не се натъкнали на нищо. По вратите и прозорците нямало следи от насилие. От кухнята било очевидно, че момичето е пило с гост или гости.
— Петнадесет сантиметра, объл, тънък предмет с остър връх — повторих аз описанието на оръжието. — Прилича ми на нейното шило за лед.
Макгро вдигна слушалката и нареди да му изпратят Шеп и Ванаман. Шеп бе висок мъж с приведени рамене и широка уста с мрачно и честно изражение, което вероятно идваше от развалените му зъби. Другият детектив бе нисък, набит, почти без врат и с възморави капиляри по носа.
Макгро ни запозна и го попита за шилото. Не го били виждали; нямало го там със сигурност. Нямало как да пропуснат подобен предмет.
— Снощи беше ли там? — запита ме Макгро.
— Докато откъртваше бучките лед, аз стоях до нея.
Описах го. Макгро нареди на ченгетата да претърсят къщата отново и да се опитат да го открият вътре или в околностите й.
— Ти я познаваше — обърна се той към мен, след като Шеп и Ванаман излязоха. — Какво мислиш за случилото се?
— Още е рано да имам вече мнение — отклоних въпроса аз. — Дай ми час-два да го обмисля. А ти какво смяташ?
Изръмжа: „Откъде, по дяволите, да знам?“ и отново потъна в мрачно озлобление.
Самият факт, че ме пусна, без да задава повече въпроси, ми подсказа, че вече е решил да обвини Шепота за убийството на момичето.
Чудех се дали дребният комарджия го бе извършил, или това бе поредната присъда, каквито пойзънвилските полицаи обичаха да му окачват отвреме-навреме. Това сякаш нямаше особено значение сега. Основната цел на Шепота бе сам или чрез другиго да отстрани Нунан, а можеха да го обесят само веднъж.
Когато излязох от кабинета на Макгро, в коридора заварих много хора. Някои от тези мъже бяха много млади — просто хлапаци; имаше и чужденци, но повечето бяха с доста бандитски вид.
Близо до входната врата срещнах Донър — един от участниците в експедицията до „Кедровия хълм“.
— Здрасти — казах аз. — Каква е тази тълпа? Изпразвате пандиза, за да направите място за други ли?
— А, това ни е специалното отделение — отвърна той с тон, който не звучеше особено ласкаво. — Създаваме ударна сила.
— Моите поздравления — рекох аз и излязох.
Заварих Мъри Кльощавия в билярдната му, седнал на едно бюро зад щанда за пури, увлечен в разговори с трима мъже. Настаних се в другия край на залата и се загледах в две хлапета, които удряха топките. Не след дълго съсухреният собственик дойде при мен.
— Ако ти се случи някога да видиш Рино — започнах аз, — можеш да го осведомиш, че бандата на Пийт Финландеца е мобилизирана от полицията.
— Бих могъл — съгласи се Мъри.
Когато се прибрах в хотела, Мики Лайнън седеше във фоайето. Последва ме в стаята и докладва:
— Твоят Дан Ролф снощи, някъде след полунощ, се е чупил от болницата. Касапите там вдигат пара. Изглежда, са възнамерявали тази сутрин да му извадят доста костички от мозъка. Но той и неговите отрепки са изчезнали. Все още не сме се добрали до сведения за Шепота. Дик е в движение и се опитва да открие Бил Куинт. Как стоят работите със закланото момиче? Дик ми каза, че ти си знаел преди ченгетата.
— То…
Телефонът иззвъня.
Мъжки глас, старателно модулиран, произнесе името ми с въпросителна накрая. Отвърнах: „Да.“ Гласът продължен:
„Обажда ви се мистър Чарлс Проктър Доун. Мисля, че ще ви е от огромна полза да се явите в моя кабинет колкото може по-скоро.“