„Така ли? Кой сте вие?“
„Мистър Чарлс Проктър Доун — адвокат. Апартаментът ми се намира на Грийн Стрийт 310. Предполагам, че ще се уверите…“
„Имате ли нещо против да ми кажете отчасти за какво става въпрос?“ — запитах аз.
„За някои работи е най-препоръчително да не бъдат обсъждани по телефона. Предполагам, че ще се уверите…“
„Добре — прекъснах го аз отново. — Ако имам възможност, ще дойда да ви видя днес следобед.“
„Ще се уверите, че е много, много препоръчително“ — настоя той.
При тези думи оставих слушалката.
— Беше започнал да ми разправяш каква е тази история със закланото момче — каза Мики.
— Ами! — отвърнах му аз. — Започнал бях да ти казвам, че сигурно не е особено трудно да се открие Дан Ролф, както снове насам-натам с фрактура на черепа и вероятно добре бинтован. Защо не опиташ? Започни най-напред с Хърикейн Стрийт.
Мики се ухили до ушите с цялата си червена физиономия на комедиант.
— Нищо не ми казвай — рече той. — Аз само изпълнявам. — Взе си шапката и излезе.
Проснах се на леглото, пушех цигара след цигара и мислех за предишната нощ, за състоянието на духа си, за загубата на съзнание, за моите сънища и за положението, в което се събудих. Мислите ми бяха достатъчно неприятни, за да се зарадвам, като ги прекъснаха.
Нечии нокти задраскаха по външната страна на вратата. Отворих я.
На прага стоеше един непознат. Беше млад, слаб и крещящо облечен. Имаше гъсти вежди и тънки смолисточерни мустачки, които изпъкваха на бледото му, нервно и не твърде стеснително лице.
— Аз съм Тед Райт — представи се той и протегна ръка, сякаш умирах от щастие да се запозная с него.
— Предполагам, че си чул Шепота да споменава за мен.
Подадох му ръка, пуснах го вътре, затворих вратата и запитах:
— Ти приятел на Шепота ли си?
— И още как! — Той протегна две тънки пръстчета, плътно прилепени едно до друго. — Ей така сме с него.
Не казах нищо. Той огледа стаята, усмихна се нервно, отиде до отворената врата на банята, надзърна вътре, върна се обратно при мен, облиза устни с език и направи предложението си:
— Ще го премахна за половин бон.
— Шепота?
— Да, и е страшно евтино.
— Защо ми е да го убиваш? — запитах аз.
— Отне ти жената, нали?
— Така ли?
— Не се прави на глупав.
В главата ми се появи идея. За да й дам възможност да узрее, аз предложих:
— Сядай, това трябва да се обсъди.
— Няма какво да се обсъжда — каза той, като ме гледаше изпитателно, без да помръдне към някой от столовете. — Или искаш — или не искаш.
— Тогава — не искам.
Измърмори нещо, което не чух, и се обърна към вратата. Застанах между него и изхода. Той спря. Очите му зашариха неспокойно.
— Значи Шепота е мъртъв — рекох аз.
Той отстъпи една крачка и скри ръка зад гърба си. Лепнах го в челюстта, като вложих стоте си килограма в удара.
Краката му се преплетоха и той се свлече на пода. Вдигнах го за китките, придърпах лицето му до моето и изръмжах:
— Признавай! Какво е положението?
— Нищу не съм ти направил.
— Чакай да се разберем. Кой очисти Шепота?
— Нищу не знам…
Пуснах едната му китка и го зашлевих по лицето със свободната си ръка, сетне отново улових китките му и пробвах силите си, като ги извивах и повтарях:
— Кой премахна Шепота?
— Дан Ролф — изхленчи той. — Приближи се до него и го прободе със същата кама, дето Шепота уби оная фуста. Това е.
— Откъде знаеш, че е същата?
— Така каза Дан.
— А Шепота какво каза?
— Нищу. Изглеждаше дяволски смешен, както си стоеше изправен, а от тялото му стърчеше набучената кама. Сетне светкавично измъкна ютията, заби два хапа в Дан и двамата паднаха, като си чукнаха главите. Цялата глава на Дан беше в кръв, избила през бинтовете.
— И после?
— После нищу. Обърнах ги — и двамата бяха трупове. Всяка думичка, която ти казвам, е свята истина.
— Кой друг беше там?
— Никой. Шепота се криеше и само аз му бях връзката с бандата. Той сам учисти Нунан и за някой ден, докато разбере как стоят нещата, не искаше да се доверява никому освен на мен.
— А ти като хитро момче си помисли, че можеш да понаобиколиш враговете му и да прибереш малко мангизи за това, че си го убил, след като вече е мъртъв?
— Невинен съм, ама и тука няма да е място за приятелчетата на Шепота, като научат другите, че е бил очистен. — Райт изскимтя. — Трябваше да събера нещо, за да се чупя.
— Досега колко изкара?
— Взех една стотачка от Пийт, стотачка и половина от Мъри Кльощавия — той даде вместо Рино и обещаха още, щом свърша работа. — Докато приказваше, скимтенето се превърна в хвалене. — Обзалагам се, че мога да накарам и Макгро да снесе, ама се надявах и ти да пуснеш нещо.