Обясних му, че не съм се шегувал и че действително съм озадачен.
Той прочисти гърлото си, погледна ме неодобрително и малко или повече надуто и заяви:
— Напълно е възможно, уважаеми сър, вие да не схващате изцяло опасността, която ви заобикаля, но несъмнено е абсурдно да очаквате от мен да предполагам, че нямате и най-малко понятие за трудностите, правните препятствия, уважаеми сър — пред които скоро ще се изправите, — произтичащи от събития, станали в не по-далечно време от миналата нощ, уважаеми сър, миналата нощ. Във всеки случай сега нямам време да се впускам в подробности. Предстои ми неотложна среща със съдията Лефнър. Утре аз ще бъда щастлив да навляза най-подробно и в най-незначителните детайли на положението — и ви уверявам, че във вашия случай те са много. Ще ви очаквам утре в десет сутринта.
Обещах му да се видим и излязох. Вечерта прекарах в стаята си. Пиех отвратително уиски, премислях отвратителни неща и очаквах докладите на Мики и Дик, които все още не идваха. Към полунощ заспах.
МИСТЪР ЧАРЛС ПРОКТЪР ДОУН
На следващата сутрин бях почти облечен, когато пристигна Дик Фоули. Докладва, в пестеливия си маниер, че Бил Куинт бил напуснал хотела си предишния ден по обед, без да остави новия си адрес.
В дванадесет и тридесет и пет тръгвал влак от Пърсънвил за Огдън. Дик телеграфирал на клона в Солт Лейк да изпратят свой човек в Огдън, който да се опита да издири Куинт.
— Нямаме право да изпускаме която и да е следа — казах аз, — но не смятам, че Куинт е човекът, когото търсим. Тя скъсала с него много отдавна. Ако е искал да предприеме нещо, щял е да го направи много по-рано. Предполагам, че щом е чул за убийството й, той е решил да се покрие в качеството си на изоставен любовник, който я е заплашвал.
Дик кимна и рече:
— Снощи — стрелба по пътя. Грабеж. Четири камиона с пиячка задържани, изгорени.
Звучеше като отговора на Рино Старки на новината, че бандата на големия контрабандист е мобилизирана в служба на полицията.
Тъкмо приключвах с обличането си и пристигна Мики Лайнън.
— Дан Ролф наистина е бил в къщата — докладва той. — Гръкът от бакалницата на ъгъла го е видял да излиза вчера сутринта около девет. Вървял по улицата, клатушкал се и си говорел сам. Гръкът помислил, че е пиян.
— Как така не е съобщил на полицията? Или го е сторил?
— Не са го разпитвали. Страшна полиция имат в този град. Какво да правим? Да им го намерим и да го предадем, за да им свършим работата ли?
— Макгро е решил, че убиецът е Шепота — казах аз — и не си дава труд да се занимава със следи, които не водят по този път. Ролф не е извършил убийството; освен да се е върнал по-късно за шилото. Била убита в три часа сутринта. В осем и половина Ролф не беше там, а шилото все още стърчеше от нея. То беше…
Дик Фоули се приближи, застана срещу мен и запита:
— Ти откъде знаеш?
Не ми харесаха нито начинът, по който ме погледна, нито начинът, по който ми заговори. Поясних:
— Ти знаеш, защото аз ти казвам.
Дик не отвърна нищо. Мики се ухили с идиотската си усмивка и запита:
— Сега накъде? Дайте да й видим сметката на тази работа.
— Имам среща в десет часа — казах им аз. — Навъртайте се около хотела, докато се върна. Шепота и Ролф сигурно са мъртви и няма защо да ги търсим. — Погледнах навъсено Дик и продължих: — Казаха ми. Не съм ги убил аз.
Дребничкият канадец кимна, без да сваля очи от мен. Закусих сам, а после се отправих към кантората на адвоката.
Завивайки по Кинг Стрийт, зърнах луничавото лице на Ханк О’Мара в лека кола, която се движеше по Грийн Стрийт. Седеше до някакъв непознат мъж. Дългокракият хлапак ми махна с ръка и спря колата. Приближих се.
— Рино иска да те види — каза той.
— Къде да го намеря?
— Скачай вътре.
— Сега не мога — рекох аз. — До обед може би ще се освободя.
— Когато си готов, обади се на Кльощавия.
Отвърнах, че ще го направя. О’Мара и придружителят му продължиха по Грийн Стрийт. След една пресечка стигнах, до дървената къща.
Вече бях стъпил върху първото от разнебитените стъпала, които водеха към етажа на адвоката, когато погледът ми бе привлечен от нещо и аз спрях.
Едва се виждаше в дъното на тъмен ъгъл на първия етаж. Обувка. Една празна обувка обикновено не лежи в такова положение.
Свалих крака си от стъпалото и се приближих до обувката. Сега вече можех да различа глезен, а над бомбето на обувката — маншета на черен панталон.
Това ме подготви за откритието.
В малка ниша, образувана от долната част на стълбите и ъгъла, намерих мистър Чарлс Проктър Доун, свит между две метли, парцал и кофа. Вандайковската му брадичка бе почервеняла от кръвта, изтекла от рана, която пресичаше диагонално челото му. Главата му бе наклонена назад и на една страна под ъгъл, който може да се постигне само със счупен врат.