Цитирах си Нунан: „Това, което трябва да се свърши, трябва да се свърши“ и предпазливо придърпах към себе си външния джоб на палтото му, за да изпразня вътрешния и прехвърля съдържанието — един черен бележник и тесте хартийки — в моя джоб. В два от другите му джобове не открих нищо, което да ме заинтересува. Останалите не можеха да се прегледат, без да се премести тялото, а аз нямах подобно желание.
Пет минути по-късно бях обратно в хотела и за да не срещна Дик и Мики, които бяха във фоайето, влязох през една странична врата, качих се до мецанина, а оттам на асансьора.
В стаята седнах и прегледах плячката си.
Най-напред взех черното книжле — малък бележник от имитация на кожа, от тези, дето ги продават срещу незначителна сума във всяка книжарница. Съдържаше някакви откъслечни бележки, които нищо не ми говореха, и около тридесет имена и адреси, които все толкова ми говореха, с едно изключение:
Хелън Олбъри, Хърикейн Стрийт, 1229А.
Това бе интересно, защото първо: един млад мъж на име Робърт Олбъри бе в затвора, след като си призна, че в изблик на ревност, породена от предполагаемия успех на Доналд Уилсън с Дайна Бранд, е стрелял и го е убил; и второ: Дайна Бранд бе живяла и бе убита на Хърикейн Стрийт 1232, точно срещу номер 1229А.
Не открих името си в тефтерчето.
Оставих го настрани и започнах да разглеждам и да чета листчетата, които бях прибрал. Тук също трябваше да прехвърля доста, дето нищо не ми говореха, докато стигна до нещо важно.
Откритието ми бяха четири писма, вързани с ластик. Пликовете бяха разрязани, а върху пощенския печат личаха датите — средно през седмица. Последното бе отпреди малко повече от шест месеца. Писмата бяха адресирани до Дайна Бранд. Първото, т.е. най-ранното, не бе толкова лошо за любовно писмо. Второто бе малко тъпо. Третото и четвъртото бяха чудесни примери колко глупав и разпален може да бъде един ухажор, особено ако е в напреднала възраст. И четирите писма бяха подписани от Илайхю Уилсън.
Не открих нищо, което определено да ми подскаже защо мистър Чарлс Проктър Доун си е мислил, че може да ме шантажира и да ми измъкне хиляда долара, но намерих достатъчно материал, който ми даде повод за размишления. Насърчих мозъка си с две цигари и после слязох долу.
— Върви и виж какво можеш да научиш за един адвокат на име Чарлс Проктър Доун — казах на Мики. — Има кантора на Грийн Стрийт. Стой настрана от нея. Не му отделяй много време. Искам бърза информация ив общи линии.
Наредих на Дик да излезе пет минути след мен и да ме последва до Хърикейн Стрийт 1229А.
Номер 1229А бе горният апартамент на двуетажна сграда, почти срещу дома на Дайна. Беше разделен на две и имаше два самостоятелни входа. Позвъних на търсения от мен.
Вратата ми отвори слабичко осемнадесет-деветнадесетгодишно момиче с тъмни, разположени близо едно до друго очи върху мазно жълтеникаво лице, обградено с късо подстригана кестенява коса, която изглеждаше влажна.
Тя отвори вратата, нададе задавен, изплашен стон, отстъпи назад и притисна с ръце отворената си уста.
— Мис Хелън Олбъри? — запитах аз.
Тя яростно заклати глава в знак на отрицание. Но не беше убедителна. Очите й гледаха безумно.
— Бих желал да вляза и да поговоря с вас няколко минути — казах аз, като същевременно влязох и затворих вратата след себе си.
Тя не продума. Тръгна по стълбите пред мен с извърната назад глава, за да може да ме наблюдава с ужасените си очи.
Влязохме в оскъдно мебелирана дневна. През прозорците й се виждаше къщата на Дайна Бранд.
Момичето остана в средата на стаята, без да сваля ръце от устата си.
Изгубих време и усилия в старанието си да я убедя, че не съм страшен. Напразно. Всичко, което казвах, сякаш засилваше паниката й. Беше дяволски досадно. Отказах се от опитите си и пристъпих към същината.
— Ти си сестрата на Робърт Олбъри, нали? — запитах аз.
Не последва отговор; нищо освен застиналото изражение на смъртен страх.
— След като е бил арестуван за убийството на Доналд Уилсън, ти си наела този апартамент, за да я наблюдаваш. Защо?
Нито дума. Трябваше да си отговоря сам:
— Отмъщение. Ти си обвинявала Дайна Бранд за неприятностите на брат ти. Чакала си подходяща възможност. И ето, тя се появява по-миналата нощ. Промъкнала си се в къщата й, видяла си, че е пияна и си я пробола с шилото.
Остана безмълвна. Не успях да я разтърся, лицето й беше все така объркано и изплашено. Продължих: