Клекнах до него и попитах:
— Къде мога да намеря Рино? Ханк О’Мара каза, че искал да ме види.
— Вярно. Знаеш ли къде е заведението на Кид Маклауд?
— Не.
— На Мартин Стрийт — след Кинг Стрийт завиваш по уличката. Питай за Кид. Оттам се връщаш три пресечки назад, а после към центъра. Няма начин да сбъркаш.
Отвърнах, че ще се постарая да не сбъркам и го оставих зад плета, свит надве, да наблюдава дома на моя клиент в очакване, както предположих, на удобен случай да стреля по Пийт Финландеца, Шепота или някой друг от неприятелите на Рино, които биха могли да посетят стария Илайхю.
Като следвах дадените ми указания, се озовах пред заведение за алкохолни и безалкохолни напитки, боядисано в червено и жълто. Вътре запитах за Кид Маклауд. Въведоха ме в една задна стая, където дебелак с мръсна яка, много злато в устата и само едно ухо призна, че той е Маклауд.
— Рино ме е търсил — казах аз. — Къде да го открия?
— А ти точно кой си? — запита той.
Обясних му. Той излезе от стаята. Почаках десет минути. Въведе хлапак на около петнадесет години с апатично изражение на пъпчивото си червено лице.
— Иди със Съни — рече ми Кид Маклауд.
Последвах момчето през една странична врата, минахме по задните улички на два квартала, пресякохме празен двор и през паянтова врата стигнахме до задния вход на дървена къща.
Момчето почука. Попитаха кой е.
— Съни и един човек, Кид го праща — отвърна то.
Вратата ни отвори дългокракият О’Мара. Съни си отиде. Влязох в една кухня, където Рино Старки и четирима непознати мъже седяха около маса, отрупана с бирени бутилки. Забелязах, че от вътрешната страна над вратата, през която току-що бях минал, висяха, окачени на пирони, два пистолета. Оръжието щеше да им е под ръка, в случай че пред вратата ги дебне някой с пистолет и команда „горе ръцете“.
Рино ми наля чаша бира и през трапезарията ме въведе в една от предните стаи. Там, прилепил око до процепа между спуснатата щора и долния край на прозореца, лежеше по корем един мъж и наблюдаваше улицата.
— Иди отзад и си налей бира — нареди му Рино.
Мъжът се изправи и излезе. Отпуснахме се върху два съседни стола.
— Когато ти уредих онова алиби в Танър — започна Рино, — ти казах, че го правя, защото ще имам нужда от всичките приятели, до които мога да се добера.
— Един имаш.
— Похвали ли се с алибито? — запита той.
— Още не.
— Ще издържи — увери ме Рино, — освен ако не си дяволски вътре. Как мислиш?
Така мислех, но отвърнах:
— Не. Макгро е просто закачлив. Но всичко ще се оправи. А как вървят твоите работи?
Той изпразни чашата, избърса уста с опакото на ръката си и рече:
— Ще се измъкна. Затова исках да те видя. Ето как се подредиха нещата. Пийт се е сдушил с Макгро. Това обединява ченгетата и бандата на контрабандистите против мен и Шепота. По дяволите! Ние с Шепота сме по-заети да се преследваме един друг, вместо да ударим бандата. Кофти работа! Докато ние се джафкаме, ония безделници ще ни видят сметката.
Казах, че съм на същото мнение. Той продължи:
— Шепота ще те послуша. Открий го, а? Кажи му. Предложението е следното: той иска да ме гепи, защото очистих Джери Бъчвата, ама аз смятам да го докопам пръв. Нека за няколко дни забравим всичко. Не е нужно да си имаме доверие. Шепота и без това не участвува в стрелбите. Той само праща момчетата си. Този път и аз ще направя същото. Просто ще обединим бандите си, за да прекратим този бяс. Командуваме ги заедно, ликвидираме оня проклет финландец, а после ще имаме достатъчно време да се стреляме.
Кажи му го направо. Няма защо да се заблуждава, че искам да се измъкна от схватката с него или с когото и да е друг. Предай му, че ако премахнем Пийт, ще остане повече място за двама ни да си оправяме сметките. Пийт се е окопал в Уискитаун, а аз нямам достатъчно хора да отида и да го измъкна. Нито пък Шепота ги има. Ама двамата заедно ги имаме. Разясни му това.
— Шепота — рекох аз — е мъртъв.
Рино възкликна: „Така ли?“, сякаш беше убеден в противното.
— Вчера сутринта Дан Ролф го е пречукал в стария склад на Редмън; пробол го е с шилото за лед, с което Шепота уби момичето.
— Сигурен ли си? Да не ме заблуждаваш?
— Сигурен съм.
— Дяволски странно. А бандата му действува, сякаш е жив — отбеляза той, но започваше да ми вярва.
— Те не знаят. Той се е криел и единствено Тед Райт е знаел къде е. Той знае и за убийството. Даже е направил пари от цялата тази работа. Каза ми, че чрез Мъри Кльощавия ти е взел сто и петдесет.
— Два пъти повече щях да му дам на тоя тъпанар, ако ми беше казал истината — изръмжа Рино. Той потърка брадичката си и рече: — Е, това приключва въпроса с Шепота.