— Така ли? — Извадих четирите любовни писма от джоба си, избрах първото и най-интелигентното, подадох го на шофьора и казах: — Дай му това и му кажи, че съм навън с останалите. Ще чакам пет минути, след което ще ги занеса на Томи Робинс от „Консолидейтед Прес“.
Шофьорът погледна намръщено писмото, изруга:
„Майната му на Томи Робинс и порканата му леля“, взе го и затвори вратата.
Четири минути по-късно я отвори отново и рече:
— Влизай.
Последвах го нагоре по стълбите до спалнята на стария Илайхю.
Моят клиент седеше в леглото с любовното писмо, смачкано в гладкия му розов юмрук, а в другия стискаше плика.
Късата му бяла коса бе щръкнала. Кръглите му очички бяха колкото сини, толкова и зачервени. Успоредните линии на устата и брадичката му почти се докосваха. Беше в прекрасно настроение.
Щом ме видя и се развика:
— Значи след всичките ти юнашки хвалби се наложи да се обърнеш отново към стария пират да ти спасява вратлето, а? — Отвърнах, че няма нищо подобно. Даже го посъветвах, ако иска да не се държи като последния простак, да иоснижи малко гласа си, така че да не го чуят чак в Лос Анджелос и да разберат що за мухльо е.
Старецът повиши глас с още една степен, зарева:
— Само защото си откраднал едно-две писма, дето не ти и принадлежат, няма какво да си мислиш, че…
Запуших си ушите с пръсти. Шума не можах да изолирам, но жестът ми го оскърби и той прекъсна рева си.
Махнах си пръстите и предложих:
— Отпрати тоя подлизурко, за да си поговорим. Няма да ти трябва. Няма да те ударя.
— Изчезвай — обърна се той към шофьора.
Като ме погледна без нежност, шофьорът ни остави и затвори вратата след себе си.
Старият Илайхю ми разигра кратък енергичен скеч: настояваше да му предам незабавно останалите писма; шумно и сквернословно пожела да узнае откъде съм ги взел, за какво ми са, заплашваше ме с това и онова, но най-вече ме псуваше.
Не му предадох писмата. Заявих:
— Взех ги от човека, когото си наел да ти ги възстанови. Лош късмет си имал, щото му се наложило да убие момичето.
От лицето на стареца се оттегли достатъчно количество кръв и то стана нормално розово. Той размърда устни, изви очи към мен и запита:
— Така ли ще ми играеш?
Гласът му излезе от гърдите сравнително тих. Беше се настроил за предстоящата битка.
Придърпах един стол до леглото му, седнах, захилих се, за да си придам колкото може по-весел вид, и отвърнах:
— Това е единият начин.
Той ме наблюдаваше, като мърдаше устни, но остана безмълвен. Аз продължих:
— Ти си най-проклетият клиент, който някога съм имал. Какво искаш? Наемаш ме да прочистя града, променящ си намерението, изоставяш ме, работиш против мен, докато не се появят изгледи за успех, изчакваш, а сега, когато отново смяташ, че съм свършен, отказваш дори да ме пуснеш в къщата си. Добре че попаднах на тези писма.
— Шантаж — отбеляза той.
Изсмях се и рекох:
— Чуйте кой го казва. Добре, както искаш, така го наречи. — Почуках с показалец по леглото. — Аз не съм свършен, старче. Аз спечелих. Ти дойде при мен, хленчейки, че някакви лоши хора ти отнели градчето. Пийт Финландеца, Талер Шепота, Лу Ярд и Нунан. Къде са те сега?
Ярд умря във вторник сутринта. Нунан — същата нощ, Шепота — в сряда сутринта, а Финландеца — преди малко. Връщам ти твоя град независимо дали го искаш, или не. Ако това е изнудване, окей. А сега ето какво трябва да направиш. Ще издириш кмета. Предполагам, че в това гадно село има такъв, и двамата ще телефонирате на губернатора. Мирувай, докато свърша.
И така, ще кажете на губернатора, че градската полиция е извън всякакъв контрол с всичките тези контрабандисти, наблъскани в нея вместо редовни полицаи и прочие. Ще го помолите за помощ — най-добра работа ще свърши националната гвардия. Не ми е известен изходът от разните схватки в града, но със сигурност зная, че тарторите — тези, от които се страхуваш — са мъртви. Точно те знаеха прекалено много за теб, за да им противоречиш. Сега в града има много младежи, които дяволски се трудят да заемат местата на убитите. Колкото са повече, толкова по-добре. Това ще улесни гвардията да овладее положението по-лесно, докато царува този хаос. Няма начин „заместниците“ да знаят за теб нещо, което да ти навреди.
Ще накарам кмета или губернатора, или който там е отговорен, да разпусне цялата пърсънвилска полиция и да остави изписаните войски да се грижат за реда, докато вие организирате нова. Казаха ми, че и кметът, и губернаторът са част от твоята собственост. Ще правят каквото им кажеш. Точно това и ще им кажеш. Всичко може да стане и трябва да стане.