— Стани и светни — казах аз — и докато го правиш, клечката да не изгасва.
Той щракна нова клечка, прикри я с ръка, изправи се, прекоси стаята и запали една свещ, поставена на маса с три крака.
Последвах го отблизо. Лявата ми ръка бе изтръпнала, иначе за по-сигурно щях да го хвана.
— Какво правиш тук? — запитах аз, след като свещта запламтя.
Не ми беше нужен отговорът му. В единия край на помещението бяха наредени дървени каси, по шест една върху друга, с надпис: „Отличен сироп от кленов сок“.
Махнах капака на една от касите, докато старецът обясняваше, че той не знае нищо и бог му е свидетел, че единственото, което знае, е как преди два дни един мъж на име Йейтс го наел за нощен пазач и ако нещо не е наред, той е съвсем невинен, съвсем невинен.
Бутилките вътре имаха етикети „Канейдиан Клъб“9, които сякаш бяха направени с гумен печат.
Оставих касите и като накарах стареца да върви пред мен със свещта, претърсих сградата. Както и предполагах, не открих нищо, което да подскаже, че това е складът, обитаван от Шепота.
Когато се върнахме обратно в помещението с алкохола, лявата ми ръка си бе възвърнала дотолкова силата, че да вдигне една бутилка. Сложих я в джоба си и посъветвах стареца:
— По-добре изчезвай. Наели са те, за да заемеш мястото на някой, дето Пийт Финландеца е направил полицай. Ама Пийт е мъртъв и бандата му е разбита.
Покатерих се, за да изляза през прозореца, а старецът остана при касите, гледаше ги с жадни очи и броеше нещо на пръсти.
— Е? — рече Мики, когато се върнах.
Извадих бутилката, пълна с всичко друго, но не и с „Канейдиан Клъб“, измъкнах тапата, подадох му шишето, а после и аз си налях една глътка в моята система.
— Е? — отново рече той.
— Хайде да опитаме в склада на стария Редмън — отвърнах аз.
— Гледай някой ден да не се съсипеш с многото информация, дето я даваш — отбеляза той и потегли.
След три пресечки нагоре по улицата забелязахме табела „Редмън и Ко“. Сградата под табелата бе продълговата, ниска и тясна, с малко прозорци и покрив от гофрирана ламарина.
— Ще оставим лодката зад ъгъла — наредих аз, — а ти ще дойдеш с мен този път. Последното ми самостоятелно пътешествие не беше чак толкова забавно.
Слязохме от колата, а тясната уличка пред нас обещаваше да ни отведе до задната страна на склада. Поехме по нея.
Тук-там по улиците се мяркаха хора, но все още бе рано за фабриките, които заемаха по-голямата част от този квартал.
На гърба на сградата открихме нещо интересно. Вратата бе затворена. По ръбовете й и около бравата имаше драскотини. Някой бе работил с лост.
Мики натисна вратата. Беше отключена. Малко по малко, с подходящи паузи между всеки опит, той я открехна дотолкова, че да можем да се проврем през нея.
Когато се вмъкнахме, чухме нечий глас. Не можахме да разберем какво каза. Чувахме само едва доловим мъжки глас със сприхави нотки.
Мики посочи следите по вратата и прошепна:
— Не са ченгета.
Направих две крачки навътре, като се стараех да стъпвам на гумените си токове. Мики ме последва. Усещах дъха му във врата си.
Тед Райт ми бе казал, че скривалището на Шепота е на горния етаж, в задната част на сградата. Далечният кънтящ глас можеше да идва и оттам.
Обърнах се към Мики и запитах:
— Имаш ли фенерче?
Той го мушна в лявата ми ръка. В дясната стисках пистолета. Дебнешком продължихме напред.
Вратата, останала открехната, пропускаше достатъчно светлина, която ни насочи към друг вход без врата. Вътре бе тъмно.
Светнах фенерчето в тъмнината, видях една врата, изгасих и тръгнах напред. Следващото просветване ни показа стълби, които водеха нагоре.
Заизкачвахме се по тях, сякаш се страхувахме да не се продънят под краката ни.
Кънтящият глас не се чуваше. Нещо друго витаеше във въздуха. Не проумявах какво точно. Може би нечий недостатъчно силен глас, за да го чуем, ако това означава нещо.
— Бях преброил девет стъпала, когато някой над нас ясно произнесе:
— Разбира се, че аз убих курвата.
Отвърна му пистолет и повтори отговора още четири пъти, изтрещявайки като голямокалибрена пушка под ламаринения покрив.
Първият глас рече: „Добре.“
Ние с Мики вече бяхме оставили последните стъпала зад себе си, бяхме отстранили една врата от пътя си и се опитвахме да отделим ръцете на Рино Старки от гърлото на Шепота.