В документите не бяха отразени годините преди Революцията; вероятно защото архивът на митницата е бил пренесен в Халифакс, когато всички кралски чиновници се присъединили към бягащата от Бостън британска армия. Изчезването на тези документи често ме изпълваше със съжаление, защото е вероятно да са били събирани от времето на Протектората26 и да са съдържали сведения за личности както забравени, така и известни до ден-днешен, а също и за старинни обичаи. Всичко това бих прочел с удоволствието, с което някога събирах върхове на индиански стрели в полето край стария пасторски дом.
Но ето че един скучен дъждовен ден имах щастието да направя едно доста интересно откритие. Като се ровех в камарата стари документи и взимах ту един, ту друг в ръка, за да прочета върху пожълтелите страници имената на кораби, отдавна отишли на дъното на морето или изгнили по кейовете, и имената на търговци, вече забравени на борсата и едва различими върху обраслите с мъх надгробни плочи; като разглеждах всичко това с тъжното, вяло, донякъде неохотно любопитство, което будят мъртвите свидетелства за отдавна приключили дела, и напрягах закърнялото си въображение, за да възстановя по тези сухи мъртвешки кокали картината на града от онези къде по-радостни дни, когато Индия била новозавладяна сфера и пътят към нея бил известен само в Салем, случайно се натъкнах на малък пакет, старателно загърнат в къс много стар пожълтял пергамент. Той приличаше на официалните документи от онези далечни времена, когато чиновниците полагали ъгловатия си строг почерк върху много по-солидни материали от днешните. Нещо в този пакет инстинктивно будеше любопитството ми и ме накара да разкъсам червената лента, която го свързваше, с нетърпението на иманяр. Като разгърнах коравата пергаментова опаковка, видях, че това е грамота, подписана и подпечатана от губернатора Шърли27, с която някой си Джонатан Пю се назначаваше за началник на Кралската митница в пристанище Салем, провинция Масачузетс бей. Спомних си, че някъде бях чел (навярно в Хрониките на Фелт) за смъртта на митническия началник Пю преди около осемдесет години и от някакъв съвременен вестник бях разбрал, че тленните останки на мистър Пю били изровени от малкото гробище на църквата „Свети Петър“ при ремонта й. Ако не ме лъже паметта, от моя многоуважаван предшественик бяха останали само малко кости, парчета от дрехи и перука с разкошни къдри, запазила се в прекрасно състояние, за разлика от главата, която украсявала. Ала в страниците, загърнати в пергаментовата грамота, намерих много повече свидетелства за онова, което мистър Пю е носил в сърцето и главата си, отколкото почтеният му череп бе благоволил да повери на фризираната перука.
Накратко, това бяха не служебни, а лични документи или поне писани собственоръчно от него като частно лице. Това, че те се намираха сред вехториите на митницата, може според мен да се обясни единствено с внезапната смърт на мистър Пю. Той вероятно ги е държал в службата си и наследниците му или не са разбрали за тях, или са ги взели за служебни книжа. При пренасянето на архива в Халифакс пакетът, като частна вещ, не бил взет и тъй си останал неотворен.
26