Някой изруга. Последва гневен женски писък, яростен като рева на дива котка. Последва шум от боричкане, подир което двама от телохранителите довлякоха непознатата вътре. Тя изглеждаше на около четиридесет, с преждевременно състарено от твърде много раждания тяло, със сбръчкана от работа, но не и от слънцето кожа. Тъмната ѝ къдрава коса беше стегната на кок на тила, а торбичките под очите говореха за липса на сън.
При вида на Нила и Яков жената се закова на място.
— Къде е синът ми? — изплю тя към Ветас.
— В подземието — каза лордът. — И няма да бъде наранен, докато сътрудничиш.
— Лъжец!
Снизходителна усмивка изникна върху лицето на Ветас.
— Нила, Яков, това е Фая. Тя не е съвсем добре със здравето и трябва да бъде постоянно наглеждана, за да не се нарани. Ще я сложим да спи при теб, Яков. Ще помогнеш ли с наглеждането ѝ, момчето ми?
Яков кимна сериозно.
— Добро дете.
— Ще те убия — каза Фая на Ветас.
Той пристъпи към нея и ѝ прошепна нещо. Жената се вцепени, лицето ѝ пребледня.
— Така — каза Ветас. — Фая ще поеме твоите задължения, Нила. Тя ще пере и ще ти помага с Яков.
Нила и непознатата се спогледаха. Слугинята разпозна собствения си страх върху лицето на другата.
— А аз? — Нила знаеше за съдбата на онези, които не бяха полезни на лорд Ветас. Все още си спомняше мъртвата гледачка на Яков — онази, която беше отказала да сътрудничи в схемите на Ветас.
Той неочаквано прекоси стаята, хвана я за брадичката и започна да оглежда лицето ѝ. Пъхна палец в устата ѝ и Нила едва се сдържа да не го захапе, докато оглеждаше зъбите ѝ. Внезапно се отдръпна и обърса ръце в една от кухненските кърпи сякаш беше докосвал животно.
— Виждам, че прането почти не е напукало ръцете ти. Кожата е изненадващо запазена. Утре сутринта ще ти дам крем, ще го подновяваш на всеки час. За нула време ръцете ти ще станат нежни, като на благородничка. — Той я потупа по бузата.
Нила едва не го заплю в лицето.
Ветас се приведе към нея и ѝ каза съвсем тихо, така че Яков да не чуе:
— Тази жена — той леко кимна по посока на Фая — е твоя отговорност, Нила. Ако тя ме разочарова с нещо, ще пострадаш ти. Ще пострада и Яков. Мога да те уверя, че умея да карам хората да страдат.
Ветас се отдръпна и заговори по-високо, отправяйки усмивка към момчето:
— Струва ми се, че имаш нужда от нови дрехи, Яков. Какво ще кажеш?
— Много бих искал, сър.
— Ще се погрижим за това утре. Дрехи, а също и малко играчки.
Ветас погледна към Нила с безмълвно предупреждение, а след това излезе заедно с телохранителите си.
Фая приглади дрехата си и вдиша дълбоко. Погледът ѝ обходи стаята. Лицето ѝ изразяваше смесица от чувства: гняв, страх и паника. За момент Нила реши, че другата ще сграбчи някой тиган и ще се нахвърли отгоре ѝ.
Коя ли беше тази жена? И защо се намираше тук? Очевидно беше поредната затворничка. Поредната пионка в схемите на Ветас. Можеше ли Нила да ѝ се довери?
— Аз съм Нила — представи се слугинята. — А това е Яков.
Фая я погледна в очите и кимна навъсено.
— Аз съм Фая. И ще убия онзи негодник.
Глава пета
Адамат се промъкна през един от страничните входове на занемарената сграда, намираща се в пристанищния квартал на Адопещ. Пътят му го отвеждаше по коридори, по които се разминаваше с чиновници и счетоводители, нито един от които не му обръщаше внимание. За това спомогна отдавна придобитият опит, че хората, които вървят с вид, че знаят къде отиват, никога не биват обезпокоявани.
Адамат знаеше, че лорд Ветас го търси.
Не беше трудно да се досети за това. Лордът все още разполагаше с Фая. Все още притежаваше влияние над Адамат и несъмнено го искаше или мъртъв, или под собствената си власт.
По тази причина Адамат се стараеше да не се набива на очи. Войниците на фелдмаршал Тамас пазеха семейството му — това беше част от уговорката, чрез която инспекторът бе запазил главата върху раменете си. Сега Адамат трябваше да работи от сенките, да открие лорд Ветас, да разкрие плановете му и да освободи Фая, преди да ѝ се е случило още нещо. Ако изобщо беше все още жива.
Само че той не можеше да се справи сам.
Главната квартира на Благородните воини на труда представляваше ъгловата и грозна тухлена сграда, разположена недалеч от адопещенското пристанище. Компенсираше невзрачния си вид със своята значимост: в нея се помещаваха кабинетите на най-големия профсъюз в Деветте кралства. Този нервен център обединяваше всички негови клонове: банково и минно дело, металообработка, хлебопекарни…