— С благословията ми!
Адамат кимна. Не се чувстваше достатъчно уверен в себе си, за да продължи обсъждането на тази тема. Не че винеше Рикар за инцидента, но вече имаше много по-малко доверие в хората му.
— Фая още ли е в провинцията? — попита Рикар.
Нещо в погледа на Адамат трябваше да го е издало. Рикар се беше издигнал до настоящата си позиция чрез своята способност да разчита лицата на хората и усета кога и какво да каже. Рикар се изправи и открехна вратата.
— Фел — подвикна Рикар. — Погрижи се да не бъда обезпокояван. Нито от хора, нито от шумове.
Затвори вратата и спусна резето, след което се върна зад бюрото.
— Разкажи ми всичко — подкани Рикар.
Адамат се поколеба. Дни наред се беше колебал относно самото си посещение при Рикар и какво точно да каже. Недоверието му беше насочено не толкова към самия Рикар, колкото към подчинените му. Лорд Ветас имаше шпиони навсякъде. Но Рикар бе единственият, към когото можеше да се обърне за помощ.
— Фая и децата бяха отведени от мъж на име лорд Ветас — поде Адамат. — Той ги използваше като залог, който да гарантира моето сътрудничество. Искаше да му съобщавам за разговорите ми с Тамас и за разследването ми.
Рикар се напрегна. Личеше, че е очаквал да чуе много неща, но не и това.
— Предал си Тамас?
… и си останал жив? — беше неизреченият въпрос.
— Признах всичко пред Тамас — каза Адамат. — Той ми прости, поне за момента, и ми възложи да открия лорд Ветас. Успях да спася част от децата, но Ветас все още държи Фая и Йосип.
— Не можеш ли да използваш войниците на Тамас, за да освободиш и тях?
— Първо ще трябва да открия къде ги е отвел лорд Ветас. А дори и да знаех, нещата не са толкова прости. В момента, в който Ветас разбере къде съм, отново ще започне да ме изнудва. Трябва да го намеря, без той да намери мен. Така ще мога най-напред да измъкна оставащите заложници. Едва тогава идва време за войници и възмездие.
Рикар кимна бавно.
— Значи не знаеш къде е?
— Същински призрак. Направих известни проучвания, когато изникна в живота ми за първи път. Той дори не съществува.
— Щом ти не си могъл да го откриеш, какво остава за моите хора…
— От теб не искам да го намираш, Рикар. Трябват ми сведения.
Адамат пъхна ръка в джоба си и извади визитката, оставена му преди месеци от Ветас. На нея имаше адрес.
— Това е единствената следа, която имам. Това е стар пристанищен склад, недалеч оттук. Искам да науча всичко за него. Кой го притежава? Кои са собствениците на постройките около него? Кога е бил продаден за последно… Всичко. Твоите хора имат достъп до архиви, до които аз не бих могъл да се добера.
Рикар кимна отново.
— Можеш да разчиташ на мен. — Той посегна да вземе визитката.
Адамат сграбчи ръката му и го спря.
— Става дума за нещо изключително важно. Животите на съпругата и сина ми зависят от това. Ако подозираш, че не можеш да се довериш на хората си, кажи ми сега, за да продължа със собствени сили.
За да не стане като с Бръснарите, мислено добави инспекторът.
Рикар, изглежда, разбра.
— Имам определени хора — рече той. — Не се тревожи. Нищо няма да изтече.
— Още нещо. В цялата тази работа по някакъв начин са замесени двама, които човек и в мислите си не би посмял да огорчава.
— Щом не става дума за Тамас, трудно ми е да си представя за кого говориш — усмихна се Рикар.
— За лорд Кларемон и Съдържателя.
Усмивката на другия изчезна.
— Първият не ме изненадва — каза Рикар. — Брудано-гурланската търговска компания се опитва да ни настъпи още откакто сме създадени. Хитър е, но не ме плаши.
— Не бързай толкова да го отписваш. Лорд Ветас работи именно за него.
А Ветас държеше съпругата и сина на Адамат за заложници. Това обстоятелство правеше него и неговия работодател еднакво опасни.
Рикар махна с ръка.
— Казваш, че и Съдържателя може да е замесен? Аз, разбира се, му нямам доверие, но нали самият ти доказа невинността му?
— Не точно — отвърна Адамат. — Просто доказах, че Шарлемунд е този, който се е опитвал да убие Тамас. Един от главорезите, които пазеха семейството ми, беше от боксьорите на Съдържателя. А е излишно да ти казвам колко е ревнив по отношение на самоинициативите: никой от хората му не работи за някой друг без неговото разрешение.
Което значеше, че има голяма вероятност Съдържателя и лорд Кларемон да си сътрудничат.
— Нагазил си в особено мътни води, друже — предупреди Рикар. — Ветас може и да се опитва да те използва, но Съдържателя ще разчлени и зарови цялото ти семейство, без да му мигне окото. — Той погледна към визитната картичка, дадена му от Адамат, и я прибра в джоба на жилетката си. — Ще се погрижа за това, не се притеснявай. Но имам нужда от услуга.