Демасолин не отговори. След като почака няколко мига, Тамас се обърна да си върви.
Нямаше какво повече да му каже, за да го убеди.
— Почакай — неочаквано се обади Демасолин. — Преди три дни те въведоха пленник през южната порта. Същински великан, носеше униформена жилетка на адранската планинска стража.
— Това е той.
— Той наистина се намира в същия затвор. Ще ти помогна.
— Благодаря ти — каза Тамас.
— Ще ти помогна, но няма да се поколебая да те убия, ако се наложи.
Глава четиридесета
Таниел изтегли ножа си и се хвърли напред.
Сграбчи църковния гвардеец за гърдите и го повали на земята, през прага. Двамата се затъркаляха по стълбите във въртележка от крайници, ругатни и сумтене. Таниел съумя да спре, вкопчвайки се в стените.
Гвардеецът прелетя още няколко виещи се стъпала и се приземи с опрян в стената гръб, изтеглил кинжал. Обърса кръвта, стичаща се от устата му.
— Стража! — изкрещя той.
В същия момент се стрелна нагоре, размахал острие. Таниел избегна първия замах, сетне и втория. Макар пазачът да се намираше в неизгодна позиция, беше невероятно бърз и принуждаваше Таниел непрекъснато да отбягва ударите, заплашващи да жилнат краката му.
Таниел замахна към главата му, но гвардеецът избегна удара. В следващия миг острието на кинжала изтръгна искри от каменното стъпало, разминало се на косъм с крака на барутния маг.
Таниел стовари подметката си върху китката му, за да обездвижи ръката, и се приведе, насочил ножа си към шията.
Юмрукът на гвардееца се вряза в слабините му. Задавен, Таниел залитна назад. Пазачът се заизкачва подире му с готов за удар кинжал. Таниел го пресрещна с крака, опря ботуши в гръдта му и тласна. С отчаян вик гвардеецът полетя надолу по стълбите.
Таниел се накани да изтича обратно в кулата, но нещо привлече вниманието му. На стълбището имаше друг човек, съвсем малко по-надолу от мястото, където се бяха сблъскали с гвардееца. В тъмното човекът приличаше на сянка, но и тези откъслечни черти бяха достатъчни, за да предизвикат студени тръпки у Таниел.
Сянката носеше маска с едно око и бе облечена в стелеща се бяла роба.
Крезимир.
Таниел се изстреля нагоре по стълбите, тласкан от страх. Затръшна вратата на спалнята зад себе си и трескаво погледна към отсрещния прозорец. От него щеше да скочи право в Адола. Нямаше представа за дълбочината на реката. Дори и самото съприкосновение с водите ѝ можеше да го убие, а дори и да оцелееше, течението щеше да го отнесе към Будфил.
И все пак това беше за предпочитане пред сигурната смърт, която вещаеше сблъсъкът с Крезимировото вълшебство.
Таниел опипа джобовете си. Проклетите парчета плат ги нямаше. Тръгнеше ли си без тях, всичко щеше да е било напразно.
В следващия миг ги зърна на пода. Вероятно ги бе захвърлил при появата на пазача. Той сграбчи ивицата плат и я напъха в колана си.
Вратата на спалнята се отвори.
Гвардеецът връхлетя мигновено. Таниел се вкопчи в него и насочи сблъсъка им към нужния му прозорец.
Над рамото на противника си Таниел зърна Крезимир.
— Спри — каза богът.
Гласът му ехтеше като камбана в главата на Таниел.
Гвардеецът отстъпи със залитане, притиснал длани над ушите си. Таниел го сграбчи за раменете, блъсна го към Крезимир и се затича към прозореца.
Само след няколко крачки вече изскачаше, като се постара да се оттласне колкото се може по-далеч от стената на кулата. Въздухът го обгърна със свистене, дъхът му се вцепени, тъмните води на реката връхлитаха да го пресрещнат.
Таниел се вряза в мрачните дълбини, сблъсъкът с които го парализира за миг. Почувства как краката му одират камъчетата по речното дъно; течението го заблъска неумолимо и запречи на отчаяните му опити да издрапа нагоре. Дробовете му горяха. Челюстта го болеше от усилието да държи устата си затворена.
В следващия миг той изплува на повърхността и трескаво си пое въздух.
Крепостта се издигаше зад него и се смаляваше все повече и повече. Таниел осъзна, че течението го отнася диагонално, напред и към брега. Единият му крак се сблъска с някакъв камък и за момент магът отново се озова под водата. Кашляйки, той отново си проправи път нагоре.
Хората от замъка крещяха и сочеха към него. Трябваше да се насочи към отсрещния бряг и да плува чак до Будфил. Течението бе достатъчно силно, за да запази преднината му пред потенциалните преследвачи, а в руините на града щеше да намери укритие до следващата нощ. Таниел се извърна към отсрещния бряг.