И трепна. Нещо не беше наред.
Сушата вече не прелиташе край него. Водите продължаваха да се движат — усещаше натиска на течението върху себе си — но самият той оставаше неподвижен.
Неочаквано стомахът му се сви и Таниел осъзна, че гледа брега отвисоко. Но как беше възможно? Нали все още се намираше във водата?
Объркването му отстъпи пред осъзнаване.
Той, заедно с достатъчно вода за цяло езеро, бе изваден от реката с магия. Сякаш невидим гигант бе загребал от реката с шепата си и Таниел попадаше в загребаната шепа. Стомахът му се сгърчи отново, защото бе издигнат още по-високо, а в следващия момент бе понесен обратно към крепостта.
Таниел се доближи до ръба. Ако се хвърлеше отвъд, щеше да падне върху земята. Той внимателно протегна пръсти и се натъкна на преграда от втвърден въздух.
Няколко мига по-късно Таниел — заедно с хилядите литри вода — беше безцеремонно стоварен във вътрешния двор на крепостта.
Калните води на Адола плиснаха по варовиковите плочи. Таниел се изправи, затънал до глезените, и трескаво се огледа.
— На колене!
Дворът се изпълваше с църковни гвардейци, които крещяха на кезиански. Бяха десетки; когато Таниел разгърна сетивата си, с отчаяние установи, че всички са въоръжени с въздушни пушки. Не притежаваха и прашинка барут.
Посегна към ножа си само за да открие, че го е изгубил в реката. Единият от пистолетите му също липсваше, а другият бе подгизнал. И барутът, който носеше, щеше да е неизползваем. Въпреки това Таниел извади пистолета си и го стисна за дулото. Гвардейците по стените се прицелиха.
— На колене! — Първият гвардеец, достигнал Таниел, го заплашваше с дълга пика. — На колене, свиньо!
Мъжът се изненада, когато Таниел се хвърли напред, под острието на пиката, и стовари дръжката на пистолета си върху лицето му. Таниел захвърли пистолета и изтръгна пиката от ръцете на замаяния гвардеец. Приготви се. Осъзнаваше, че това е битка, която няма да спечели.
Изпращя въздушна пушка, последвана от друга. Куршумите отскочиха от плочите на двора. Таниел се затича към най-близкия противник. Не спирай да се движиш, каза си той. Затрудни прицела им. Смеси се с гвардейците, така че поне неколцина от тях да се окажат простреляни от другарите си.
— Спри.
Таниел залитна и едва не изтърва пиката. Почувства се замаян, задъхан. Думата отново отекна като камбана.
Гвардейците захвърлиха оръжия и се свлякоха на колене, притискайки длани към ушите си.
Таниел си наложи да продължи да се движи. Всяка крачка беше бавна и направена с усилие, сякаш се движеше през блато.
— Казах да спреш. — Крезимир изникна край една от вратите. Речната вода, която бе излял в двора, се отдръпваше от нозете му и съхнеше, така че когато богът стъпеше, го правеше върху сухи плочки.
Таниел продължаваше да се движи. Тялото му искаше да спре, но той знаеше, че не може да си го позволи. Трябваше да се отдалечи. Да избяга от бога.
— Защо не се подчиняваш на волята ми? — Крезимировият глас се отличаваше с най-дълбокото и басово звучене, което Таниел бе чувал през живота си. Ушите му запищяха. Богът наклони глава в подобие на любопитство. Крезимир посочи към плочите. — Коленичи.
— Върви да се продъниш — процеди Таниел. Цялото му тяло се тресеше от усилие.
— Коленичи!
Замъкът се разтърси. Един от гвардейците изрева. Объркването на Крезимир се долавяше дори изпод маската.
— Отведете го — прошепна Крезимир.
Гвардейците скочиха на крака. За Таниел беше усилие дори да помръдне в отговор на настъплението им.
За съпротива не можеше да става и дума.
Някой изтръгна пиката от ръцете му. Друг стовари приклад върху гърба му и го повали на колене.
— Това е шпионин, господарю — каза командирът на гвардейците. — Поредният асасин.
— Кой го е изпратил?
Нечии пръсти се вкопчиха в косата на Таниел и болезнено извиха лицето му към Крезимир.
— Отговори на своя бог, псе — рече началникът на стражата.
С хъхрене Таниел се изхрачи в краката на Крезимир.
С това си спечели нов удар с приклад, този път през лицето.
— Аматьори — отбеляза Таниел. Военните полицаи на генерал Кет удряха много по-силно.
— Адранец е, милорд — каза командирът.
Крезимир леко отстъпи.
— Кой те изпрати тук? — Последва миг пауза и: — Той защо не отговаря? Повелява му неговият бог.
Следващият удар бе нанесен с дръжката на пика и породи у Таниел опасения, че е изкъртил челюстната му кост. Нов удар потъна в стомаха му. Изправиха го за косата и го удариха отново, и отново. Тези хора не бяха аматьори. Нанесеният в началото удар приличаше на приятелско потупване в сравнение с тези.