— Бил ли е изпратен тук? — попита Крезимир.
Генералът имаше смутен вид.
— Не, милорд. В момента трябваше да е арестуван в лагера на наемниците.
— Защо? — остро попита Таниел. — Баща ми ти имаше доверие!
Всичко, което се бе случило: задържането му, изправянето му пред военен съд, нападението над Ка-поел… нима Хиланска бе отговорен за това?
— Той спомена някаква си Пола — рече Крезимир.
Хиланска се навъси.
— Подобно име не ми говори… Момент. Има едно момиче на име Ка-поел.
— Тя могъща магьосница ли е? Защо не зная нищо за нея?
Таниел се хвърли напред. Стражите побързаха да го наобиколят, стиснали пики и въздушни пушки.
— Нито дума повече, Хиланска!
— На практика тя е още дете. Спътничка на Двустрелни. Дивачка.
— И е магьосница?
— Костноока. Някаква дивашка разновидност на заклинател… Но силите ѝ са незначителни.
— Убийте я.
Таниел сбърчи устна. Почувства как острието на пика засяга рамото му и разкъсва кожата, докато си проправяше път през наобиколилите го гвардейци. Един от войниците скочи да му попречи. В движение Таниел го сграбчи за врата и премаза трахеята му.
Хиланска понечи да побегне, ала бе прекалено бавен. Таниел скочи подире му, протегнал ръце, готов да смаже черепа на предателя между дланите си.
И щеше да го стори, ако Крезимир не бе изникнал на пътя му.
Богът повдигна ръка и Таниел отново почувства познатата тежест да го притиска.
Той не ѝ позволи да го премаже, а се възпротиви и блъсна ръката на бога. Зараждащият се в него гняв прогонваше усещането за слабост; и Таниел му се отдаде.
Барутният маг очакваше ударите му да се натъкнат на непробиваема преграда. Вместо това Крезимир рухна под юмруците му, стенейки. Кокалчетата на Таниел се сблъскаха с брадичката на бога, сетне с лицето му. Маската му издрънча на земята, а Таниел се намери коленичил върху гърдите на бога, да засипва лицето му с юмруци.
От носа на Крезимир рукна кръв, някои от зъбите му се разклатиха.
Таниел обвиваше пръсти около шията му, когато гвардейците съумяха да го отскубнат. Ударите му повалиха неколцина от тях, преди войниците да успеят да надделеят.
— Не го убивайте! — разпищя се Крезимир, докато се надигаше със залитане. Бялата му роба бе подгизнала от кръв. Той си сложи маската и бавно отстъпи. — Окачете го високо. Искам светът да види какво се случва с онези, които си мислят, че могат да убият бог.
Гвардейците повлякоха Таниел през един от коридорите. Той изкрещя и започна да се мята в ръцете им. Докато войниците го отвеждаха, барутният маг чу Крезимир да се обръща към Хиланска:
— Утре ще изпепеля адранската армия.
— Сигурен ли сте, милорд? Ами Адом?
— Той ще пламне заедно с останалите.
Адамат прекара нощта в прегръдките на съпругата си, а рано сутринта се отправи към речния бряг.
Беше едва седем часът, но вече се беше събрала рехава тълпа. По блясъка на слънцето, издигащо се на изток над изоставения Небесен дворец, Адамат можеше да прецени, че предстои прекрасен ден. Над него почти нямаше облаци. Небето бе озарено в синьо и златно.
Инспекторът откри място сред руините от стената на стария град, от което се откриваше гледка към река Адра, но преди да е направила извивката си към Адморието. Седна на ръба, провеси крака и дояде месния пай, купен преди малко от улицата. Все още се измъчваше от загубата на Йосип. Може би Фая беше права — другите му деца имаха нужда от него. По някакъв начин трябваше да ги защити от новата заплаха.
Надяваше се, че Йосип ще му прости.
От север все още не се задаваха кораби. Може би Рикар беше пресилил нещата. Надали цял търговски флот можеше да прекоси Адра толкова бързо.
И въпреки това той продължаваше да чака. Рикар така и не бе споменал приблизителното време, по което корабите на лорд Кларемон ще пристигнат, а Адамат нямаше намерение да пропусне момента. Не разполагаше с нищо на ум; никакви грандиозни идеи, с които да хвърли прът в колелата на Кларемоновите планове. Можеше единствено да гледа. Нещо му подсказваше, че този ден ще се запечата в паметта му завинаги.
Към единадесет часа тълпата се беше сгъстила дотолкова, че по улицата вече не минаваха карети. Глъчка изпълваше въздуха, крясъците не затихваха: никой нямаше същинска представа за случващото се. Единствените им сведения бяха дошли от статията, изготвена през нощта от Рикар.
Вълнение определено имаше и полицейското присъствие бе съответстващо. Не бяха рядка гледка и ветерани, облечени в овехтели адрански униформи и с петдесетгодишен мускет на рамо. Имаше и хора, довели семействата си — те се разполагаха на излет край някогашната стена. Пекари предлагаха сладки и солени закуски сред тълпата.