— Изчакват в една изоставена фабрика на четвърт миля от нас.
Тамас ѝ направи знак да го последва. Огледа улицата, преди да се отправи към мелничарския квартал. Земята бе кална заради дъжда, над тротоарите лениво се носеха отпадъци. Тримата минаха по няколко пресечки, за да избегнат кезианските патрули, и влязоха в един от обширните складове.
Двама деливански бунтовници охраняваха вратата. Те пропуснаха Тамас, а Влора и Олем изгледаха подозрително. Тамас се качи на втория етаж.
Демасолин преглеждаше доклад под погледите на неколцина от помощниците и съгледвачите си. Той повдигна очи при появата на Тамас, но не го приветства.
Фелдмаршалът мислено преброи присъстващите. Шестима, ако се стигнеше до сблъсък.
Той свали ръкавиците си и демонстративно ги хвърли на масата.
— Защо не ми каза за войската? — остро попита Тамас.
Демасолин отново вдигна поглед.
— Каква войска?
— Не ми се прави на ударен. Целият град гъмжи от шпионите ти. Зная, че хора влизат и излизат от него. На един ден път от нас има деливанска армия.
— Не ти беше необходимо да знаеш. — Демасолин възобнови четенето си.
Тамас опря длани на масата и се приведе досами лицето му.
— Искаш ли да опитаме отново? Мислиш ли, че и този път ще се подхлъзна? Ти излагаш на опасност всичките ми хора.
Фелдмаршалът чу скърцане на дъски зад себе си — подчинените на Демасолин се раздвижваха неспокойно. Ако се стигнеше до битка, Тамас можеше да разчита на Олем и Влора да се погрижат за тях.
Демасолин остави доклада върху масата, с гърба нагоре, и се облегна на стола си. Пръстите му бавно се придвижиха към дръжката на сабята.
— Ако кезианците знаят — продължи Тамас, — а това несъмнено е така, те ще опожарят града тази нощ и до сутринта ще са си заминали.
— Нищо няма да успеят да опожарят в подобно време.
— Никслаус ще намери начин. Така всички вие ще погинете, а моите хора ще поемат вината, защото малцината оцелели ще кажат, че градът е бил опустошен от адранци. Всички губим, ако твоят владетел нападне армията ми. Нима си склонен да рискуваш живота на всички местни жители и деливанските войници само защото ме смяташ за касапин?
Пръстите на Демасолин застинаха.
— Ще трябва да действаме тази вечер. Веднага щом се смрачи — каза благородникът.
— Открихте ли къде са преместили затворниците?
— Да.
Тамас си прехапа езика. От колко ли време Демасолин бе крил и тази информация от него?
— Ще можете ли да им отвлечете вниманието? — попита Тамас.
— Не — рече Демасолин. — Ти искаш да освободиш само един човек. От нашите са пленени десетки, сред които е и брат ми. Ние ще се заемем с освобождаването им, а за отвличането на вниманието ще се погрижиш ти.
— Къде ги държат сега?
— Не ти е необходимо да знаеш.
На Тамас му идеше да се пресегне през масата и да удуши Демасолин. И все пак се сдържа, защото не искаше да предизвиква подобен сблъсък. Не гореше от желание отново да пресилва крака си. Най-напред трябваше да извие нечии други вратове.
Демасолин извади карта на града и я разстла върху масата.
— Главните казармени помещения са разположени тук. Вътре са настанени около двеста души. Доближиш ли се достатъчно, за да вдигнеш запасите им от барут във въздуха, всички войници в радиус от половин миля ще се стекат натам.
Тамас извъртя картата към себе си, така че южният край да сочи към него. Погледна мащаба, сетне разпери пръсти и изчисли.
— Не — каза той. — Вече сте опитвали подобно нещо. Снощната ви неуспешна атака. Някой издава сведения на кезианците. Те ще очакват нападенията ни над новия затвор и казармите.
— Какво друго можем да направим? — рече Демасолин. — Нямам представа кой е проклетият предател.
— Искаш диверсия? Ще ти я осигуря. Онзи генерал Савелкин, за когото споменахте… Той е отседнал в имението на губернатора, нали?
Демасолин потвърди колебливо.
— Все още ли е там?
— До преди час — със сигурност.
— Кажи на шпионите си, че фелдмаршал Тамас ще убие Савелкин.
— И това по какъв начин ще ни помогне?
— Защото въпросният Савелкин е херцог Никслаус, на когото аз отсякох проклетите ръце. Ако научи, че съм в града, ще забрави за всичко друго.
— И тогава ти ще се озовеш в капан. — Демасолин повдигна ръка. — Не ме разбирай погрешно, светът само би спечелил от смъртта ти. Но ако той те убие веднага, с теб може да погине и целият ни град.
Тамас прокарваше пръсти над картата, запечатвайки разположението на улиците в паметта си.
— Двукратно съм попадал в заложените от него клопки. Нямам намерение да го допускам трети път. Искам обаче да ми направиш една услуга… съобщи на хората си към шест.