На върха на стълбището имаше светлина. Тя идваше от две дупки, разположени почти цяла педя под брадичката на Тамас. Фелдмаршалът долепи лице до стената и надникна през шпионките.
Успя да види съвсем малко. Двукрила врата в отсрещния край на стаята. Свещник. Горната част на диван. Той отвори третото си око.
В света Отвъд личаха пъстри петънца. Достатъчно ярки за Пазители, но блясъкът им изглеждаше мътен — не се намираха в кабинета. Привилегировани не се виждаха.
Тамас внимателно бутна вратата.
Тя се придвижи тихо напред, сетне се плъзна встрани със съвсем символична помощ от негова страна. Тамас пристъпи в кабинета. Просторно помещение, с десетки позлатени свещници, отрупани с книги полици, две великолепни камини и панорамен прозорец, който гледаше към градината в предната част на имението.
Кабинетът беше празен.
Тамас въздъхна облекчено и тихо повика Отличниците си. Те изпълниха стаята и изрядният червен килим бързо се покри с кални стъпки. Със знаци фелдмаршалът ги изпрати да заемат позиции край вратите и прозорците.
Хората му незабавно се заеха да проверяват съседните стаи и коридора отвън.
Влора се присъедини към застаналия до прозореца Тамас няколко минути по-късно.
— Околните кабинети са празни, сър — рече тя. — Двама Пазители стоят на пост долу, край входната врата на дома. Андрия чул войници да разговарят в слугинските помещения на първия етаж.
— Добра работа.
— Сега какво?
— Ще чакаме.
— Сигурен ли сте, че Никслаус ще се върне, сър?
— Имам такова очакване.
Андрия се върна точно в този момент.
— Сър, в спалнята има багаж.
Тамас погледна джобния си часовник. Шест часът тъкмо минаваше.
— Остава да съм разчел времето правилно.
Той се загледа през прозореца. В двора имаше около десетина войници. Те стояха мирно, с лице към градинската порта, нарамили мускети. В един от ъглите на градината Тамас зърна и Пазител, почти незабележим от тази му позиция.
На всеки няколко минути фелдмаршалът поглеждаше часовника си. Дали Никслаус щеше да се върне? Дали вестите за Тамасовата поява и намерения вече бяха достигнали до него? Може би Тамас бе предвидил реакцията му погрешно. Може би Никслаус щеше да предпочете да избяга, вместо да се опита да го залови.
Отново насочи вниманието си към градината, тъй като през главната порта влязоха неколцина конници. Следваше ги позлатена карета с дантелени завеси, която спря точно пред входа на дома. Фелдмаршалът се намираше толкова близо до нея, че можеше да хвърли камък от прозореца и да уцели тавана ѝ.
Вратата на каретата се отвори и от купето изникна деливанка. Изглеждаше на около шестнадесет. Носеше скъпа рокля, подчертаваща пищната ѝ гръд. Сред прилив на разочарование Тамас гледаше как тя стъпва върху чакълената алея и се оглежда царствено.
Това не беше Никслаус.
Тамас се дръпна от прозореца.
— Сър! — Влора му направи знак да се върне. Още някой слизаше от каретата. Въпросният видимо се затрудняваше, опрял ръце в рамката на купето. Мъж, който носеше бели магьоснически ръкавици. От къщата пристъпи Пазител, улови го за ръката и му помогна да слезе. Пътникът носеше тривърха шапка, отчасти скриваща лицето.
Тамас мислено заподканя Привилегирования да извърне леко глава, за да може да зърне лика му.
Привилегированият се спря край един от войниците и размени няколко думи с него. Говореха прекалено тихо, за да може Тамас да ги чуе. Във всеки случай войникът кимна рязко и се обърна към другарите си.
— Заминаваме след два часа! — гръмко обяви той. — Всеки, който до вечерта не е готов за тръгване, ще бъде застрелян.
Тамас все така не откъсваше поглед от Привилегирования с шапката. Това трябваше да е Никслаус! Но лицето му все така си оставаше скрито. В момента той гальовно разговаряше с младата дама край себе си.
Двамата тъкмо се изкачваха по стълбите пред входа на дома, когато в градината влетя вестоносец. Пратеникът спря коня си сред облак прах, скочи от гърба му и се затича към Привилегирования.
Пулсът на Тамас се учести.
Вестоносецът отдаде чест и докладва задъхано. Привилегированият го изблъска с лакът и се извърна към имението.
Тамас чу как вратата на долния етаж се отваря с трясък. Гласът на Привилегирования изпълни сградата:
— Съберете всички! — изкрещя той. — Всичките ми Пазители да дойдат при мен! До двадесет минути тук да има петстотин войници! Размърдайте се! Заминаваме до час!