Той навлезе в града, проправяйки си път през сраженията, и разгърна сетивата си. На съседната пресечка имаше струпан барут, усещаше го ясно. Достатъчно барут, за да срине десет пресечки.
В ума си Тамас почувства съприкосновението на кибритена клечка с близкия барут, дело на нечия ръка. Вече бе прекалено късно да предотврати експлозията. Напрежението се усили в мисълта му; експлозията изригна от барута.
Тамас обгърна енергията, готов да я пренасочи. Умът му се пресегна към остатъка от барута, за да прецени количеството, с което си имаше работа.
Когато ставаше дума за няколко фишека, те изобщо не го затрудняваха. И един натъпкан рог не беше проблем. Дори цяла бъчва можеше да пренасочи.
Петдесет бъчви барут пламнаха едновременно.
Тамас обгърна енергията и я запрати право под себе си. Последвалият тласък напомняше залповия откат на десетки оръдия. Енергията се изля сред дъжд от отломки, пръст и павета. Фелдмаршалът зърна втрещените лица на най-близките до него войници, преди да изчезнат.
Усилието бе прекалено голямо. Нямаше как да овладее толкова много барут. Тялото му трепереше, изопнато, готово да изскочи от кожата си.
Всичко това се случи в рамките на един и същи миг. Почувства как съзнанието му започва да избледнява, а едновременно с него и волята да овладее взрива.
Бе предал съпругата си. Беше предал войниците си, сина си, жителите на Алватион и Адро.
Бе предал всички тях.
Светът потъна в мрак.
Таниел се приземи право върху раменете на един от пазачите. Кезианецът рухна под тежестта му и пое част от удара. При все това краката на Таниел пак се врязаха болезнено в земята. Той изрева и се претърколи встрани, досами основата на стълба.
Двамата оставащи войници застинаха, втрещени, забравили за Ка-поел, която се опитваха да усмирят.
Таниел си наложи да се изправи и пресрещна насочения към него мускетен приклад с въжето, стегнало китките му. Нанесе ритник, намерил противника му в коляното, и замахна с вързаните си ръце през лицето на втория.
По време на боричкането качулката на Ка-поел бе паднала. Тя се взираше с широко отворени очи, а късите ѝ рижави кичури стояха разчорлени. Тя вирна брадичка в отговор на разтревожения поглед на Таниел. Това трая само миг, подир което тя изтръска капчица кръв от края на една от иглите си и живо пристъпи напред, изваждайки ножа си, за да освободи ръцете му.
— Не трябваше да идваш — каза Таниел.
Ка-поел разсече и последните нишки и бутна барутен рог в ръцете му. Той го разкъса със зъби. Барутът започна да изпълва устата му, серист върху езика, хрущящ между зъбите му. Таниел се задави, но си наложи да преглътне цялото съдържание, което бе насипал.
Барутният транс веднага го прогори — вля му топлина и нови сили. Болката от раните мина на заден план, бледа сянка в ума му.
Със същия нож Ка-поел доуби четиримата повалени постови. Когато приключи, се изправи, обърса острието и изсумтя.
Таниел се огледа. Въпреки приготовленията, на които кезианците се бяха отдали, мнозина войници започваха да забелязват битката. Някакъв взводен бе повел хората си към тях, като крещеше и сочеше тичешком.
Барутният маг разтри китки. Двамата с Ка-поел се намираха насред кезианската армия, напълно обградени, без никаква надежда за помощ. Щеше да му се наложи да убие сто хиляди души, за да избяга.
— Пола. — Той се отпусна на едно коляно, за да вземе един от мускетите на убитите, и трепна. И целият барут на света не можеше да заглуши болката напълно. — Не мисля, че този път ще се измъкнем.
Ка-поел оглеждаше кезианската армия, досущ като генерал, преценяващ войниците си.
Таниел повдигна мускета. Евтина изработка, нищо общо с оръжията Хруш, с които бе свикнал да борави. Взе щика от снаряжението на пазача и го прикрепи на мястото му. Трябваше да свърши работа. Кезианците наближаваха — бяха около петдесетима, може би повече. А каквато и да е схватка щеше да привлече вниманието на целия лагер.
— Пола — каза той, — обичам те.
Ка-поел допря пръст до сърцето си, сетне посочи към Таниел. Тя подхвърли раницата пред себе си. При падането платненият капак се отвори; Ка-поел повдигна ръка.
Восъчните ѝ фигурки започнаха да се издигат от чантата. Таниел си спомни битката в Крезим Курга и могъществото, което бе показала тогава.
— Този път това няма да е достатъчно, Пола.
От раницата продължаваха да изникват фигурки. Десет. Петдесет. Сто. Хиляда.
Невъзможно количество кукли се издигна от торбата и те се разгърнаха във въздуха, на равно разстояние една от друга.