Кезианските войници бяха застинали на двадесетина крачки от двама им и с объркване наблюдаваха случващото се. Някакъв офицер повдигна ръка:
— Зареди!
С мисъл Таниел подпали барута им. Мускети се раздробиха и барутни рогове се пръснаха на хиляди късчета. Въздухът се изпълни с миризмата на изгорял барут и писъци.
— Барутен маг! — изкрещя някой. Викът се понесе из лагера. Войниците хвърляха мускетите си и изваждаха саби и ножове. Притичваха още хора — в началото по двама-трима, сетне на все по-големи групи. Таниел стисна дулото на мускета си и се приготви за битка.
Всичко започна с един изолиран инцидент в периферното му зрение. Кезиански войник се закова насред лагера и забоде щика си в шията на мъжа край себе си. С все така объркан от току-що стореното вид войникът се извъртя без предупреждение и стовари приклада на мускета си в лицето на друг кезиански пехотинец.
Друг кезианец неочаквано допря барутния си рог до затвора на оръжието си и дръпна спусъка, с което взриви себе си и още трима другари.
Войниците започваха да си разменят юмручни удари. Живата вълна, прииждала към Таниел и Ка-поел, започна да се отдръпва.
Ка-поел стоеше неподвижно, вперила очи в куклите си с вида на човек, преценяващ шахматна дъска. Около нея фигурките се движеха сами. Някои от тях се биеха помежду си, други подскачаха и нанасяха удари в нищото. Таниел се втрещи от ужас. Тя бе поела контрол над цяла армия — хиляди души наведнъж…
Един от свободните пехотинци се втурна към него.
Барутният маг изблъска щика му встрани и заби собствения си в окото му.
— Трябва да вървим — обърна се той към Пола. — Не можеш да ги задържаш вечно.
Ка-поел го улови за ръкава и сви пръстите на другата си ръка във въображаем пистолет, с който посочи към куклите.
— Искаш да стрелям по тях?
Кимване.
Таниел опря приклада на мускета си в земята и бързо го зареди. Докато повдигаше оръжието към рамото си, той отново погледна към Ка-поел — за потвърждение.
Тя му направи жест с ръка да побърза.
Таниел се прицели към рояка от фигурки и дръпна спусъка.
Същинска гръмотевица разтърси късното утро. Кезианските войници се хвърлиха да търсят прикритие. Един от близките пехотинци отхвърча през стената на палатка, като ударен от гюле. Разнесоха се ужасени викове; някой изкрещя:
— Артилерийски огън!
Ка-поел отметна глава в безшумен смях.
— Това е садистично — отбеляза Таниел и я сграбчи за ръката. — Да вървим.
Двамата се затичаха през лагера, към източните склонове, обграждащи Суркови проход. Фигурките на Ка-поел ги следваха, продължавайки да се борят с нищото. Когато достигнаха края на кезианския стан и започнаха да се изкачват по най-близкия хълм, броят на фигурките бе намалял.
Ка-поел дишаше тежко, докато се изкачваха. Таниел погледна назад. Никой не ги преследваше, но много скоро това щеше да се промени. Той я подръпна за ръката и почувства как тя се отпуска тежко, със замъглен от изтощение поглед. Таниел окачи мускета през рамо, взе я на ръце и продължи да тича.
Хълмът стана по-стръмен, с което го принуди да забави ход. Малко по-нагоре Таниел трябваше да спре, за да си поеме дъх. Той остави Ка-поел върху един камък и се извърна назад, към долината.
Нямаше преследвачи.
Целият кезиански стан бе потънал в хаос. Брат се сражаваше с брата. Някакъв посредствен Привилегирован паникьосано запращаше магии. Пазители се опитваха да въдворят ред, като убиват предводителите на бунтовниците — това само допринасяше за объркването.
И всичко това благодарение на фигурките на Ка-поел.
Таниел отпуши барутния си рог и насипа купчинка върху опакото на дланта си. Изсмърка я. Непосредствената заплаха можеше и да е отминала, но много скоро кезианците щяха да изпратят пехота, а може би дори и конници подире им. Във втория случай бягството щеше да стане невъзможно. Той усещаше как изтощението не спира да го дебне, досущ глутница, наобиколила ранен елен. Трескавият пламък на барутния транс скоро щеше да угасне. В сегашното си състояние нямаше как да го поддържа безкрайно.
Двамата с Ка-поел трябваше да прекосят най-стръмната част на чакълестия склон в продължение на три мили, за да достигнат адранския лагер.
Оставаше и въпросът с предателя Хиланска.
Близо до фронтовата линия суматохата бе най-слаба. Много от кезианските войници продължаваха да наблюдават как Крезимир и Михали разговарят помежду си. Двамата богове стояха един срещу друг, само на две крачки разстояние. Таниел би заплатил богато да можеше да чуе разговора им. Никой от двамата не се интересуваше от случващото се в кезианския лагер.