Непознатият сведе глава.
— Аз съм деливанец.
— Попитах ви кой сте, не откъде сте. Ама че глупак.
Главоболието в Тамасовия череп кънтеше като параден барабан. Той размърда пръсти и отново изпробва въжетата. Момент. Нямаше никакви въжета. Тогава защо не можеше да помръдне? Тамас повдигна глава и погледна към одеялото, обвило стегнато гърдите му.
След известно гърчене Тамас успя да измъкне ръце. Избута одеялото и седна.
Носеше резервната си униформа — или поне така прецени. Във всеки случай тази не носеше следите от битката край Алватион.
Внезапно каретата спря и Тамас залитна. Деливанецът протегна ръка да го подпре. Фелдмаршалът я отблъсна.
— За какъв връх говорехте? — попита Тамас.
Вратата на каретата се отвори и в очертанията ѝ изникна Олем. При вида на Тамас той застана мирно, а лицето му се разцепи в широка усмивка.
— Сър! Радвам се да видя, че сте буден. Как е главата ви?
Тамас почувства прилив на облекчение. Все още се намираше сред собствените си хора. А и Олем беше въоръжен… С един последен поглед към непознатия си спътник Тамас слезе от купето.
— Чувствам се сякаш съм скочил от върха на кула и съм се приземил по лице — каза Тамас.
Той се огледа и видя, че се намират в планините. Ето за какъв връх ставаше дума.
— Подминали ли сме граничните крепости?
— Само първия пункт на планинската стража, сър. — Олем посочи към пътя. — Още не сме достигнали главната крепост. Ще пренощуваме тук, преди да продължим.
Смесица от чувства връхлетя Тамас. Краката му и без това едва го държаха, а вестта, че вече се намира на адранска почва, едва не го накара да падне. Той изблъска протегнатата за опора ръка и закрачи по пътя, изчислявайки мислено. По това време на годината пътят щеше да е свободен и сух. Щяха да навлязат сред равнините без проблеми и да се отправят към Суркови проход. Щяха да са възобновили защитата на отечеството си само след седмица и половина усилен ход.
— Сър, трябва още да почивате.
— Мога да ходя — каза Тамас, макар че стъпките му бяха неуверени, а главата му се въртеше. Пред тях крепостта на планинската стража се издигаше заплашително. Портите ѝ бяха отворени; граничарите приветстваха войниците, които крачеха по пътя. — Свежият въздух ще ми се отрази добре. Сега докладвай. Колко време съм бил в безсъзнание?
— Два дни, сър.
— Битката?
— Тя протече… — Олем се поколеба. — Задоволително.
— Загуби от наша страна?
Олем измъкна цигара от маншета си и я мушна в устата си, без да я пали.
— Разполагаме с по-малко от две хиляди боеспособни войници. Общо от двете бригади.
— Само толкова? — Тамас спря и се извърна към Олем. Забеляза, че обозът им се проточва далеч назад по пътя… Обоз ли? Това също бе ново. — А Гаврил?
— Демасолин го спаси.
Тамас почувства вълна на облекчение.
— Барутните ми магове?
— Видаслав отнесе щик в стомаха. Не знаем дали ще оцелее. Леони загина, докато защитаваше Влора от Пазител.
— А Влора? — сърцето на Тамас притихна в очакване.
— Ранена е, но е жива.
Тамас се облегна на телохранителя си. Минаха няколко секунди, преди да се овладее и да отстъпи встрани.
Забеляза, че възрастният деливанец от каретата ги следва.
— Как ще успеем да нанесем удар срещу кезианската армия, навлязла в Адро, само с две хиляди души? — попита Тамас. Не можа да сдържи раздразнението в гласа си, когато кимна с глава към деливанеца. — И кой, по дяволите, е този?
Олем извади цигарата и я превъртя между пръстите си.
— Моля да извините фелдмаршала — обърна се той към тъмнокожия. — Все още не е дошъл на себе си.
Непознатият видимо се забавляваше.
— Надявам се това да се промени скоро, преди да сме се изправили срещу кезианците. — Той почтително кимна. — Аз съм деливанец. Но можете да ме наричате Сулам Девети.
Сулам Де…
— Милорд. — Тамас кимна на свой ред, прогонвайки инстинкта да коленичи. Установи, че устата му е пресъхнала. Излизаше, че не само е пътувал със самия крал на Делив, а и го беше нагрубил. — Не исках да ви обидя. Не осъзнавах…
— Не сте ме обидили, фелдмаршале. — Кралят повдигна вежда и погледна към земята. Може би очакваше Тамас да коленичи. Във всеки случай не загатна за това гласно.
Тамас все така не знаеше какво да каже. Какво точно знаеше кралят? И какво правеше той тук, пътувайки заедно с Тамас и нов-новеничък обоз?