Нищо не му пречеше да насочи цялата си мощ срещу тях в деня на пристигането им. Щеше да успее да потопи няколко от корабите им — и може би дори да убие Кларемон — преди бруданските Привилегировани да надделеят над него. Но не го стори, защото вече не се занимаваше с битките на другите. Имаше си собствени проблеми, за които да се тревожи.
Трябваше да спасява приятел. Човек, когото смяташе за брат.
Детски кикот достигна до него от вътрешността на къщата. Звукът почти го накара да се откаже. Почти.
Бо почука на вратата. Смехът спря.
— Стойте вътре, деца — нареди нервен глас. Скърцане на дъски оповести нечие приближаване. С третото си око Борбадор видя, че това е самият Чудак, когото бе дошъл да посети. Почувства как някой поглежда през шпионката; отмести се резе. Вратата се открехна.
— Привилегированият Борбадор — каза Адамат.
Бо кимна почтително.
— Инспектор Адамат.
Погледът на Адамат отскочи към улицата, леко припрян, в дирене на клопка.
— На какво дължа честта? Не очаквах, че ще ви видя отново.
— Донесъл съм подаръци — рече Бо и посочи с очи към пакетите, които носеше под мишница. — Може ли да вляза?
Адамат отново огледа улицата. Върху лицето му се четеше борба. Изглежда, в последно време го измъчваха нерви. Борбадор отлично го разбираше.
Никой не гореше от желание да покани Привилегирован в дома си.
— Мили — обади се женски глас, — кой е?
— Привилегированият Борбадор.
Вратата се отвори широко и Бо видя Фая да стои на прага. Тя определено изглеждаше по-добре в сравнение с времето на пленничеството си в дома на Ветас. Вече нямаше вида на хронично недоспала и макар зачервените ѝ очи да издаваха, че е плакала неотдавна, изражението ѝ го скриваше добре.
— Моля, заповядайте — покани го тя.
Бо пристъпи вътре с все пакетите и ги остави във всекидневната.
— Наричайте ме Бо. Донесох подаръци за семейството ви.
— Не е трябвало — рече Фая, като се усмихна широко.
Адамат не споделяше удовлетворението ѝ. В погледа му личеше подозрение. Той не се доверяваше на Бо.
Привилегированият не можеше да го вини.
— Усетихте ли? — попита Бо.
Адамат го погледна объркано.
— За какво говорите?
— Необясним, внезапен шок — рече Бо. — Както когато смятате, че сте останали сами, и някой изневиделица лисне чаша ледена вода в лицето ви.
Инспекторът поклати бавно глава.
— Пак не ви разбирам.
Беше странно, помисли си Бо, че един Чудак не е почувствал смъртта на божество. Михали — прероденият Адом — бе убит преди шест дни. Усещането не беше същото, както когато Таниел бе прострелял Крезимир в окото. Сегашното усещане бе някак… по-постоянно.
— Няма значение — каза Бо. — Няма смисъл да се тревожите за това.
— Ние тъкмо вечеряме — Фая хвърли предупредителен поглед към съпруга си. — Ще се присъедините ли към нас?
— Благодаря ви, но няма да се възползвам. Надявах се да поговоря със съпруга ви насаме.
Адамат прочисти гърло:
— Всичко, което възнамерявате да споделите с мен, можете да кажете и пред Фая.
И сам Бо можеше да види, че Фая няма намерение да се махне. Толкова с играта на разделяй и владей. Дали не трябваше да доведе Нила и Яков със себе си? Бо ги бе помолил да чакат в каретата, за да не му пречат, но може би тяхното присъствие щеше да намали подозрителността на Адамат.
Бо все още не знаеше със сигурност какво да прави с Нила. Излизаше, че тя е Привилегирована. При това Привилегирована, която не се нуждае от ръкавици. Тя дори не съзнаваше собствената си важност. В Деветте държави нямаше нито един Привилегирован, способен да се докосва до Отвъд без ръкавици. Подобно нещо не беше посилно дори за самите предеи.
Само за така наречените богове.
— Нужна ми е помощта ви — каза Бо.
— В момента не предлагам услугите си — каза Адамат, поглеждайки към съпругата си. — През последните месеци семейството ми преживя неща, каквито никое семейство не би трябвало да изтърпява. За нищо на света няма да се отделя от тях.
Фая присви очи срещу Бо. От любезната домакиня не остана и следа. Сякаш някой бе изсмукал топлината от помещението.
— Две неща — рече Бо, като повдигна ръце. В момента не носеше ръкавици. Не искаше Адамат да си помисли, че е дошъл да го заплашва. — Най-напред ще искам от вас, Фая, известно време да се грижите за Яков Елдаминз.
— Детето е живо? — попита Фая.
— Второ — продължи Бо, — нуждая се от помощта на Адамат, за да спася най-добрия си приятел… единствения си приятел. Разполагам с доказателства, уличаващи генерал Кет и сестра ѝ в спекулации. Инспекторът, сержант Олдрич и хората му трябва да дойдат с мен, за да арестуваме генерал Кет и да освободим Таниел Двустрелни.