— С числеността си? — попита барутният маг.
Хиланска се приведе над стената и плю.
— С дисциплината си. — Той откачи далекогледа от колана си и с отработено движение го разгърна и го доближи до окото си. — Докъдето поглед стига, редици и редици снежнобели палатки. Като някаква композиция.
— Разполагането на половин милион палатки не прави една войска дисциплинирана — рече Тамас. — И преди съм си имал работа с кезиански военачалници. В Гурла. Те поддържат реда чрез страх. Лагерите действително изглеждат спретнато, но когато се стигне до сблъсък, тяхната решителност не е искрена. На третия залп редиците им се разкъсват.
Докато с моите хора не е така, мислено добави той. Адранските бригади.
— Да се надяваме, че сте прав — каза Хиланска.
Тамас наблюдаваше как вражеските часови обхождат на около километър от тях — те попадаха в обхвата на оръдията, но не си заслужаваха загубата на муниции. Същинската войска бе разположила лагера си почти на три километра разстояние: кезианските офицери се бояха от барутните му магове много повече, отколкото от оръдията на Хиланска.
Тамас стисна каменния парапет и разтвори третото си око. Подир моментното замайване той погледна Отвъд. Светът бе обгърнат в пастелни отблясъци. В далечината личаха светлини, проблясващи като огньовете на вражески патрули през нощта. Това беше сиянието на кезианските Привилегировани и пазители. Тамас затвори третото си око и разтърка слепоочията си.
— Все още ли мислите за това? — попита Хиланска.
— Какво?
— Да нападнем.
— Да нападнем? — с насмешка повтори барутният маг. — Трябва да съм луд, за да нападна противник, който ни превъзхожда десетократно по брой.
— Придобили сте особено изражение, Тамас — рече Хиланска. — Като куче, опъващо веригата си от нетърпение. Познавам ви достатъчно дълго. Не сте си правили труда да скривате, че възнамерявате да нападнете Кез при първа възможност.
Тамас отново погледна към вражеските позиции. Кезианските войски се намираха прекалено далече: едно изненадващо нападение би било почти невъзможно. Теренът не благоприятстваше нощно нападение.
— Ако можех да изпратя Седма и Девета бригада изненадващо, бих нанесъл удар право в сърцевината на силите им и да се върна в града, преди да са осъзнали какво се случва — тихо каза Тамас. Пулсът му се ускори при тази мисъл. Врагът не беше за подценяване. Освен численото превъзходство, кезианците все още разполагаха с няколко Привилегировани, останали им след сблъсъка при Рамензид.
Ала в същото време фелдмаршалът знаеше на какво са способни най-добрите му бригади. Познаваше кезианските стратегии и съответно, техните слабости. Кезианските войници бяха събрани от обилното им селско население. Офицерите им бяха благородници, закупили чиновете си. Докато Тамас разполагаше с патриоти, бойци от стомана и желязо.
— Неколцина от хората проведоха малко разузнаване — каза Хиланска.
— Така ли? — Тамас потисна раздразнението от прекъснатите му мисли.
— Знаете ли за катакомбите в Будфил?
Тамас изсумтя утвърдително. Катакомбите се простираха под Западната колона — едната от планините, формиращи Портите на Васал. Те представляваха смесица от естествени и изкуствени, създадени от хората пещери, използвани като последен дом за градските мъртъвци.
— На войниците е забранено да ги посещават — каза Тамас, като не успя да скрие укора в гласа си.
— Аз ще се погрижа за това. Но си помислих, че може би ще искате да чуете какво са открили, преди да ги бичуваме.
— Освен ако не са открили кезианска шпионска мрежа, се съмнявам, че има значение.
— Нещо по-добро — рече Хиланска. — Открили са начин да отведете бойците си в Кез.
Сърцето на Тамас трепна.
— Водете.
Глава трета
Таниел се взираше в тавана, намиращ се само на лакът над лицето му, като отброяваше полюшванията на хамака от конопено въже и слушаше гурланските флейти, чиято тиха музика изпълваше помещението.
Мразеше тази музика. Тя не спираше да отеква в ушите му, прекалено тиха, за да разкрие всичките си подробности, но в същото време достатъчно силна, че да го накара да заскърца със зъби. Изгуби бройката на полюшванията някъде около десетото и издиша. Измежду устните му се изплъзна топъл дим, който се задипли под ронещия се хоросан на тавана. Част от дима отбегна тавана на нишата му и се закъдри към средата на свърталището за пушене на мала.
Имаше около дузина подобни ниши. В момента две от тях бяха заети. По време на двуседмичния си престой Таниел нито веднъж не бе забелязал техните обитатели да се надигат, за да се нахранят или облекчат. Единствените им раздвижвания бяха свързани с употребата на издължените лули и сигнализирането на собственика да донесе нова доза.