— Ето.
Ченгето се вторачи в него.
— Все още сте на линията.
Пендъргаст театрално огледа купето, задната броня и бялата линия и се смръщи престорено.
— Колата е над линията, не е стъпила на нея. Между другото, вижте колко свободни паркоместа има на улицата. На кого му пука дали съм настъпил линията или не?
Дишането на ченгето се беше превърнало в хриптене.
— Ах, ти задник такъв! Мислиш, че си забавен, а?
— Първо ме нарекохте „тъп“, а сега – „задник“. Поздравявам ви за поетическата ви находчивост. Обаче изглежда сте забравили, че тук има дама. Очевидно майка ви не е търкала достатъчно мръсната ви уста със сапун.
Констънс и преди беше виждала как Пендъргаст нарочно предизвиква хора, но никога толкова агресивно. Запита се защо ли първата му цел в това разследване беше да направи всичко възможно да си спечели враг в лицето на полицейския началник.
Началникът пристъпи.
— О, стига толкова. До гуша ми дойде. Искам да се махнете от града. Веднага. Качвайте се на малката педерастка каляска, взимайте си гаджето и да ви няма.
— Или?
— Ще ви прибера за нарушаване на обществения ред и скитничество.
Противно на навиците си. Пендъргаст се изсмя гръмогласно.
— О, не, благодаря. Ще остана колкото искам. Освен това нямам търпение довечера в гостилницата да гледам бейзболния мач. Със сигурност „Нюйоркските янки“ ще натикат „Ред Сокс“ обратно в канавката, откъдето се опитваха да изпълзят по време на шампионата.
Настъпи продължително и напрегнато мълчание. След това ченгето спокойно и преднамерено откачи чифт белезници от колана.
— Господине, сложете ръце на гърба си и се обърнете.
Пендъргаст се подчини на минутата. Началникът му щракна белезниците.
— Натам, господине. – Той леко подбутна Пендъргаст към патрулката. Констънс чакаше агентът да каже нещо, да извади значката. Той обаче не направи нищо.
— Минутка – каза тя с тих глас на отдалечаващото се ченге.
Мъжът спря и се обърна.
Констънс го погледна в лицето.
— Ако напраните това, ще бъдете най-нещастният човек в щата Масачузетс.
Началникът се ококори в престорен страх.
— Заплашвате ли ме?
— Констънс? – обади се Пендъргаст с мил, но все пак пълен с предупреждение глас.
Констънс не отклони вниманието си от началника.
— О, не ви заплашвам, просто предсказвам тъжното и унизително бъдеще, което ви очаква.
— И кой ще направи това? Вие ли?
— Констънс! – каза Пендъргаст този път по-високо.
Тя положи голямо усилие да преглътне отговора си, да потисне яростния приток на кръв, който заблъска в ушите й.
— Кучка. – Полицаят се обърна и продължи да води към патрулката агента, който не се съпротивяваше. Началникът отвори задната врата и сложи ръката си на темето на Пендъргаст, за да го тласне на мястото.
— Донеси чековата книжка в управлението – каза агентът на Констънс, докато си бъркаше с известно затруднение в джоба, за да й подхвърли ключовете от колата. – трябва да платиш гаранцията.
Тя изпрати патрулката с поглед, докато се отделяше от бордюра и със свирещи гуми се понесе надолу по главната улица. С усилие на волята успокои дишането си и изчака червената пелена да се вдигне от очите й. Едва когато патрулката изчезна от очите й, Констънс се сети, че няма кой друг да кара купето им.
5.
Полицейският участък в Ексмут се намираше в старомодни тухлена сграда в другия край на града.
— Моля ви, паркирайте точно в очертанията на мястото – помоли Констънс младия мъж, когото беше взела да прекара колата през града. Докато стоеше там и се чудеше какво да каже, го забеляза, че зяпа автомобила, и му предложи да го покара. Едва когато се качи, усети, че той мирише на риба.
Младежът вкара колата в очертанията на мястото за паркиране и дръпна ръчната спирачка.
— Майчице – възкликна той, – направо не мога да повярвам. Какво пътуване! Откъде имаш тази кола?
— Не е моя. Много ти благодаря за кавалерството. Сега можеш да си вървиш.
Мъжът се поколеба и тя изпита чувството, че в момента за пръв път я вижда истински, докато очите му се плъзгаха по тялото й. Беше от типа мускулести рибари с венчална халка на лявата ръка.
— Кажи, свободна ли си по-късно?
— Нито аз съм, нито ти – отговори тя, докато измъкваше ключовете от ръката му. После слезе от колата и закрачи към полицейския участък, зарязвайки на паркинга мъжа, който остана загледан след нея.
Влезе в изненадващо чиста приемна, украсена с рамкираните снимки на губернатора и неговия заместник. В ъгъла имаше американско знаме, поръбено със златист ширит, до стена с дървена ламперия, върху която бяха закачени почетни значки и похвални грамоти. Слаба жена седеше зад бюрото, отговаряше на телефонните обаждания и се опитваше да изглежда много заета. През отворената врата зад гърба й Констънс чу телевизор, включен на някакъв мач.