Той се изправи и светна с фенерчето върху катинара, който някога бе затварял вратата, но сега лежеше отворен на пода. Нещо в него прикова вниманието му. Вдигна го и внимателно го огледа, дори извади джобната си лупа и огледа механизма. Беше почти нов стоманен катинар със защитени арки „Аблой“ и дисков механизъм, обезопасен срещу удари. Много сериозен катинар, които би затруднил и него самия. Пендъргаст видя, че някои умно, коварно и подло го бе нагласил така, че да изглежда заключен, когато всъщност не е.
Нещо в този особен начин на действие му се стори смразяващо познато.
След като свърши с проучването, влезе в килията и стигна до преграждащата я задна стена, стъпвайки върху мръсотия, стари пилешки фенери, късове гниеща човешка кожа и строшени кости с изсмукан мозък. Мазни хлебарки се разбягваха, когато лъчът на фенерчето ги осветяваше. Пред задната стена нашийникът, белезниците и оковите лежаха на земята отворени. Те също бяха модерни, високотехнологични устройства, произведени наскоро. Белезниците и оковите имаха отделни малки ключалки. Пендъргаст отново заоглежда всяка от тях поотделно, а бледото му лице стана като от мрамор.
Тъмничарите бяха положили големи грижи и не бяха скъпили разходите, за да вземат всички мерки за пълна безопасност. Но при последното си идване в килията явно не са знаели, че ключалките на белезниците и оковите са пипани и че създанието може да се освободи и да ги нападне.
Без съмнение труповете, на които бе попаднал в началото на тунела, принадлежаха на тези двама тъмничари.
Докато оглеждаше последната верига, обикновено спокойната му ръка започна да трепери и той я изпусна. Коленете му се подгънаха и Пендъргаст рухна в неверие на пода.
До ушите му достигна някакъв звук. След известно време успя да се отърси от обхваналата го парализа и се изправи на крака. Констънс все още беше някъде из този лабиринт от тунели и сега, изглежда, се намираше в много по-голяма опасност, отколкото бе предполагал.
Насили съзнанието си да се съсредоточи върху проблемите, които трябва да реши, забърза из влажните коридори и отново пое по главния, без да обръща внимание на шума, който вдига. След няколко извивки и завои стигна до широк коридор, който водеше към голямо, богато украсено петоъгълно помещение, осветено със свещи, в което се издигаше олтар. Пендъргаст спря и се огледа. На олтарната плоча лежеше продълговата купчина от плът и кости. Трябваше му известно време да осъзнае, че това е човек. Един от мускулите още потрепваше – неврологичен феномен. Човекът е бил убит съвсем скоро. Но къде беше убиецът, току-що разчленил жертвата?
Той рязко се завъртя с пистолета в ръка и започна да осветява по-тъмните ниши, докато се движеше през олтарното помещение. Преди лъчът на фенерчето да стигне до последната ниша, създанието, което беше видял по-рано да напада Мърдок – голо, отвратително, жълто – изскочи от тъмния ъгъл. Пендъргаст завъртя ръката с оръжието и успя да стреля веднъж, но фигурата се хвърли с премерено движение настрани, с което избегна куршума, като същевременно с ритник изби пистолета от ръката му. Пендъргаст се изви наполовина, за да поеме атаката, и нанесе силен удар в диафрагмата на създанието, докато то се завърташе край него, а опашката го плесна през лицето. Той се претърколи, стъпи на крака и клекна, като същевременно извади преработен боен нож „Феърбърн Сайкс“ с късо неподвижно острие изпод каишката на единия си прасец. Създанието се възползва от движението му, за да приближи приведено към него, а после му скочи с рев. Стовариха се на пода, създанието се озова отгоре му. Пендъргаст замахна да го прониже с камата, но звярът хвана острието с огромната си ръка и се опита да го изтръгне, стискайки острието с длан, от която потече кръв. Принуден да пусне фенерчето, като полагаше усилия да съсредоточи вниманието си върху битката, потискайки новите си притеснения, Пендъргаст се опита да завърти острието между стискащите го пръсти. Фенерчето се търкулна към стената, но продължи да работи, хвърляйки наоколо слаба светлина. Докато се бореха за камата, вонящият демон отвори паст и впи счупени черни зъби в долния край на ухото му, трошейки с хрущене хрущяла. Атаката за миг освободи Пендъргаст от притискащата го към земята маса на звяра и той му нанесе удар с коляно в гърдите, от който се чу пукотът на счупени ребра. С рев демонът измъкна камата от ръката на агента, отрязвайки при това няколко от собствените си пръсти, наведе глава и се опита да блъсне Пендъргаст в стената. Но той се измъкна настрани по-пъргаво от всеки матадор и демонът се блъсна сам в камъните, а Пендъргаст се завъртя зад него и отскочи назад.