Когато Ганеш се наведе над клавиатурата си, готова да напише предварителния доклад, изпита странното усещане, че зад нея има някакво почти физическо присъствие на човек, който се е вторачил нейния гръб. Тя се обърна и ахна: висок, бледен мъж с впечатляващо лице стоеше на прага.
— Доктор Ганеш? Простете за безпокойството. Казвам се Пендъргаст. Аз се интересувам от фалангата.
Тя сложи ръка на гърдите си.
— Доста ме пришпорихте.
— Мога ли да седна?
Когато жената се поколеба, той бръкна в джоба на сакото си и извади портфейл със значка на агент от Федералното бюро за разследване.
— Моля – покани го тя, – но как успяхте да влезете? Музеят е затворен.
— Някой беше оставил вратата отворена. А сега, ако нямате нищо против, нека си поговорим за костта.
— Точно пишех доклада.
Мъжът махна с ръка.
— Предпочитам да го чуя направо от вас, защото бързам.
— Така да бъде. – Тя направи пауза, за да се съвземе от изненадата, да си събере мислите и да реши откъде да започне.
— Първо, размерът и устойчивостта на костта сочат, че е мъжка. Човек с големи, силни длани. Издатъците, където са се закрепвали мускулите, са толкова добре изразени, че с увереност мога да кажа, че човекът се е занимавал с тежка физическа работа, включваща хващане и държане.
— Интересно.
— Краят на фалангата е силно изстърган в момента на смъртта. Изглежда мъжът буквално е рил, изстъргвайки пръста си до костта. Никога не съм виждала подобно нещо и не мога да обясня причината.
Известно време бледият мъж поседя, без да каже нещо. После обясни:
— Господинът, за когото говорим, е бил жив зазидан.
Ганеш зина от удивление.
— Наистина?
Агентът кимна.
— Значи разследвате убийство?
— Един вид историческо.
— Разбирам. – Тя прочисти гърлото си. – Костта беше добре запазена с изобилие от колаген. Изследвах я с радиовъглерод. Оказа се относително скорошна. Тъй като не е много стара, измерването е трудно, но може да се каже, че е отпреди около сто и четирийсет години. Плюс-минус двайсет.
— Доколкото разбирам, няма начин да се смали степента на грешката?
— Точно така. Въглеродното датиране работи най-добре с артефакти на петстотин или петдесет хиляди години. Големината на грешката нараства извън двете гранични дати.
— Какво използвахте: отброяване на бета-частици или масспектрометрия?
Ганеш я досмеша. Ето човек, който иска да се изфука с познанията си, но знае само толкова, колкото да зададе глупав въпрос.
— С толкова скорошна дата само ускорена масспектрометрия би дала приблизително точен резултат.
— Разбирам.
Сега тя се зачуди, дали с този „глупав въпрос“ не я беше изпитал? Колко странен и завладяващ човек!
— При изобилието на колаген и отсъствие на замърсяване успях да извлека наистина добри данни за ДНК анализ. Човекът определено е мъж със седемдесет и пет процента африканска наследственост, а останалите двайсет и пет западноевропейска.
— Любопитно.
— Това е типичната смесица на афроамериканците. Те всички имат в някаква степен западноевропейска наследственост. Вероятно кожата му е била смугла, но не черна.
— Възраст?
— Хистологичното изследване показа около четирийсетгодишна възраст. Също така показа, че е бил в отлично здраве, като се изключат няколко сериозни болестни пристъпа, когато е бил малък. Частиците, които изучавах, сочат, че заболяването може да е било скорбут тежък дефицит на витамин С.
— Значи човекът е бил моряк?
— Доказателствата сочат в тази посока. Изотопният анализ откри диета, богата на риба, миди и ечемик.
— Как определихте това?
— Храната, която ядете, и водата, която пиете, се разлагат и въглеродът, кислородът и азотът се включват във вашите кости. Тези три елемента имат отличаващи се стабилни изотопни стойности, различни за отделните храни и водоизточници. На основата на стойностите на тези изотопи можем да кажем какво е ял и пил даден човек през, да речем, последните двайсет години от своя живот.
— Пил?
— Да. С нарастването на географската ширина стойността на кислородните изотопи в прясната вода се променя.