— Интересно. И каква е географската ширина, от която е идвала водата за пиене на този човек?
— От около 45 до 55 градуса. В Северна Америка това отговаря грубо на района между Ню Джърси и Нюфаундленд в посока запад. Тестът не е много точен.
— А храната му?
— Зърното идва от яденето на хляб, а ечемикът най-вероятно от пиенето на бира. Като добавите рибата и мидите, получавате класическо крайбрежно меню през деветнайсети век. Проверих костта за антитела. Те реагираха положително за малария.
— Маларията също подсказва моряк, нали?
— Да. Освен това тестът излезе положителен и за туберкулоза.
— Имал е туберкулоза?
— Не. Бил с твърде здрав за това. Почти всички, които през деветнайсети век са живели в крайбрежните градове, щяха да имат положителна проба за туберкулоза. Всички са били изложени на този риск.
— Разбирам. Нещо друго?
— Ако обобщя, бих казала, че става дума за едър, силен четирийсетгодишен афроамериканец в добро здраве, по занятие моряк, който е работел с ръцете си. Може би щурман или отговорник за фокмачтата[13]. Произхождал е от социална среда, която е живяла добре, защото няма следи от недохранване, освен тези от скорбута. Родил се с около 1840 и с умрял около 1880 година. Когато не е бил на кораба си, е живял в крайбрежно селище или град. Поне известна част от времето е плавал из тропиците.
Агентът на ФБР кимна одобрително.
— Доктор Ганеш, добра работа. Наистина добра работа.
— Костите говорят с мен, господин Пендъргаст. Разказват ми своите истории.
Бледният мъж стана.
— Благодаря ви. Бяхте много услужлива! А сега, ако нямате нищо против, бих искал да си взема фалангата.
Ганеш се усмихна.
— Много бих искала да ви помогна. Обаче, нали разбирате, всеки въпрос, които задавам, поглъща малка част от костта. Докато тя разказва своята история, умира по малко. Съжалявам, но костта престана да съществува, след като разказа историята си.
Тя разпери ръце в жест на извинение.
Когато направи така, мъжът хвана едната и ръка в своите, които тя усети меки и хладни.
— Прекланям се пред вашата способност да разговаряте с мъртвите, доктор Ганеш – каза той и целуна ръката й.
Ганеш се изчерви и обзелото я топло чувство не я напусна дълго след като мъжът си беше тръгнал.
9.
Констънс прекрачи прага, после спря и инстинктивно се смръщи неодобрително. Мястото приличаше повече на магазин за един долар, отколкото на историческо дружество. По стените висяха множество предмети, закачени безразборно: избелели морски карти, стари рибарски мрежи, буйове, харпуни, канджи, рога от нарвали, игли за кърпене на платна, огромна черупка от омар върху плочка, друга дървена плочка, покрита с морски възли, както и снимки на Ексмут в миналото. В центъра на „музея“ се мъдреше плоскодънна рибарска лодка, дълга шест метра, с няколко чифта гребла в дървени ключове.
Отвори вратата, с което бръсна няколко звънчета, и скоро пред нея се озова енергичен сивокос мъж с дебели месести части на ушите и кокалесто лице. На баджа, който носеше, беше написано, че пред нея е доброволецът Кен Уорли.
— Привет – каза доброволецът, извисявайки се в зрителното й поле, протегнал към нея диплянка. – Добре дошли в Ексмутското историческо дружество и музей.
Констънс се опита да бъде учтива, затова прие диплянката с едно измърморено:
— Благодаря.
Тя се зае усърдно да разглежда рибарската лодка, като се надяваше, че мъжът скоро ще се разкара.
— Хубава плоскодънка, нали? Пратен в ъгъла, разбит от старостта. Това е мотото на нашия малък музей.
Когато чу този неточен цитат от Шекспир. Констънс не можа да се сдържи:
— И ме прати в ъгъла, разбит от старостта[14].
Мъжът рязко млъкна.
— Сигурна ли сте? Трябва да проверя.
— Няма какво да проверявате. Сбъркали сте.
Временно победен, мъжът се върна при купчината диплянки и се зарови в голяма регистрационна книга. Констънс, която се беше заела да разглежда няколко стари карти на Ексмут, знаеше, че доброволецът понесе удар, но не е победен.
— Бихте ли записали името си, за да ви включим в списъка на нашите адресанти при разпращане на съобщения за специални събития – предложи и той, сочейки регистъра.
— Не, благодаря. Питам се къде съхранявате своя архив?
Мъжът примигна.
— Ние нямаме архив.
— Градски вестници? Топографски карти, имотни скици? Стари брачни регистри?
— За съжаление градският архив е бил изгубен по време на големия ураган през 1938. Нарекли го Янки Клипер. Отнесъл старото пристанище на Ексмут и разрушил половината град. Все още се виждат останките в Ексмутския залив. Посвоему са живописни.
14
Уилям Шекспир, „Какво ви харесва“. София, издателство: З. Стоянов 1998 г. стих 438 – пр. В. Петров. – Б.пр.