Уорлик я стрелна с поглед изпод бухлатите си вежди.
— Да не би да работите с онзи историк?
Пендъргаст беше споменал пред нея, освен възрастта и расовата принадлежност на костта и Морис Маккул. Трябваше просто да се научи да задава въпросите по-безгрижно.
— Не, просто от любопитство.
— Защото онзи господин задаваше същите въпроси. – Той пристъпи към нея, а лицето му беше помрачено от подозрения. – С кого сте тук?
Констънс почувства как объркването й се смесва с нарастващо раздразнение. Беше прецакала разговора. Обаче не смееше да излъже, особено в малък град като този.
— Тук съм с господин Пендъргаст, частния детектив. Той разследва кражбата на винената колекция.
— Аха! Човекът с червената кола, който вчера се остави да бъде арестуван?
— Точно така.
— Ха, толкова по-добре за него. Началникът Мърдок е конски задник. – Очевидно Уорлик смяташе, че да бъдеш арестуван от началника на полицията е в полза на Пендъргаст. – Ако бъдете по-точна за онова, което търсите, може би бих могъл да ви помогна.
— Ще ми се да можех да бъда по-точна. Просто се опитвам да науча малко за историята на този град.
— Голям срам е, че някой открадна виното на Лейк. Той е мил човек. Но не съм сигурен, че историята на града има нещо общо с това.
— Опитваме се да бъдем изчерпателни. Онова, което също ме интересува, е историята на афроамериканските жители на града.
— Историята им с много интересна.
— Моля, продължавайте.
— Долу до старото пристанище се намираше онова, което те наричаха Дил Таун. Там живееха чернокожите.
— Защо Дил Таун?
— Наречен е на освободения роб, който се заселил там Джон Дил. В онези начални години по-голямата част от населението били моряци. За известен период тази част от града била по-заможна от бялата.
— Защо?
— Прекарвали повече време в океана, работели на китоловни кораби и кораби със зърно. Когато си в океана, на никого не му пука за цвета на кожата. Важно е какво умееш. Екипажите на тези кораби били полиглоти.
— Обаче на сушата, тук в Ексмут, имало расово напрежение?
— Не и в началото, защото имало достатъчно работа за всички. По-късно обаче се появило негодувание от заможността на Дил Таун. Трябва да знаете, че белите в Ексмут се занимавали главно с крайбрежен риболов. Не прекарвали години в морето на лов за китове, както чернокожите. Освен това благодарение на Кракатау нещата за всички се влошили.
— Кракатау?
— Точно така. Кракатау изригва в края на 1883 година. Следващата година в Ексмут нямало лято. Хората разказват, че през всички месеци на 1884 е имало слана. Насажденията загинали, а рибарската индустрия фалирала. По това време китоловната индустрия вече била в упадък и ги нямало лесните пари, които някога се изкарвали. Нещата се влошили още повече, когато чернокож младеж бил обвинен в изнасилването на бяла жена. Мъжът бил линчуван.
— Линчуван? В Масачузетс?
— Да, госпожо. Обесили го и хвърлили трупа му в залива. Случило се през 1902 година. За черните това било началото на края на Дил Таун. Кварталът беше почти обезлюден, когато през 38-а година Янки Клипер изравни Олдъм със земята.
— Олдъм?
— Много изостанало старо селище, което съществувало на юг оттук на остров Крау. Сега е част от съществуващия днес природен парк.
— Да се върнем на линчуването. Имате ли представа кой носи отговорност?
— Обичаните пияни защитници на закона. Днес станалото се възприема като срамно и никой не иска да говори за това.
— Но вие го правите!
— Моето семейство е „отвън“, както казват тук. Родителите ми се преселват в Ексмут от Дъксбъри. Аз съм видял много повече от света, отколкото мнозина от хората тук. Нали не сте забравили, че съм играл Макбет в Бостън.
Констънс протегна ръка.
— Не се представих. Констънс Грийн. Благодаря за информацията.
Той я стисна.
— Констънс, приятно ми е да се запознаем. Кен Уорли, на вашите услуги.
— Мога ли да дойда пак, ако имам още въпроси?
— За мен ще е удоволствие. Надявам се, че с господин Пендъргаст ще се насладите на престоя си в нашия малък град. – Той вдигна ръка и завърши с поредния цитат:
Констънс знаеше, че мъжът може и по-късно да им потрябва, но търпението и вече се беше изчерпало.
— Въздухът – поправи го тя.
Уорли примигна.
— Моля?
— „Въздух“, не „бриз“. Господин Уорли, благодаря още веднъж за помощта.
16
У. Шекспир, „Макбет“. София, издател: Народна култура 1974 г. стих 332, пр. В. Петров. – Б.пр.