— Последна възможност, тъпако!
Пендъргаст не помръдна.
— Аз просто исках да видя някои документи. Едно обикновено „не“ щеше да е напълно достатъчно.
— Край. Гавин, сложи му железата.
Гавин се разтревожи, защото не беше очаквал да бъде въвлечен в тази разправия.
— Ъъъ… по какво обвинение, началство?
Началникът се завъртя гневно към него.
— Не ми задавай въпроси. Влязъл е без позволение.
— Какво? – обади се Констънс с нисък, заплашителен глас. – Влязъл без позволение в публично достъпно място?
Изведнъж цялата работа вече не беше толкова забавна, колкото Гавин очакваше. Той се вторачи в началника си, който му отвърна с втренчен поглед. Тогава се обърна неохотно към Пендъргаст.
— Моля, обърнете се.
Докато Гавин сваляше белезниците от колата си, Констънс направи крачка напред.
Пендъргаст бързо и махна да спре. След това сложи ръце на кръста и се завъртя към сержанта. Когато Гавин се готвеше да му нахлузи белезниците. Пендъргаст каза:
— Бихте ли извадили портфейла ми със значката от задния джоб, моля?
Портфейлът със значката? Тонът на мъжа изведнъж беше станал хладен и Гавин имаше разтърсващото предчувствие, че ей сега ще се случи нещо ужасно. Той извади портфейла.
— Моля, преместете го в джоба на сакото.
Докато Гавин прехвърляше портфейла от единия джоб към другия, началникът го грабна и тои се разтвори, проблясвайки в златисто и синьо.
Настъпи кратко мълчание.
— Какво, по дяволите, е това? – попита началникът, вторачен в значката, сякаш никога не беше виждал нещо подобно.
Пендъргаст запази мълчание.
Мърдок прочете надписа на значката.
— Значи вие сте… агент на ФБР?
— О, значи все пак сте грамотен – озъби се Констънс Грийн.
Лицето на началника беше станало толкова бледо, кого това на Пендъргаст.
— Защо не казахте?
— Няма значение, не съм тук по служба.
— Но… мили боже! Трябваше да се представите. Оставихте ме да предположа…
— Да предположите какво?
— Да предположа… че сте просто някой… – гласът му заглъхна.
— Обикновен гражданин, когото можете да тормозите и заплашвате? – подхвърли Констънс по своя старомоден подкупващ начин. – Аз ви предупредих.
Докато стоеше и гледаше. Пендъргаст се приближи до началника на полицията.
— Началник Мърдок, през всичките ми години като специален агент не бях виждал такава злоупотреба с полицейската власт, както във вашия град. Заради незначително нарушение при паркирането вчера вие ме обидихте вулгарно, заплашихте ме с физическо насилие и ме арестувахте и задържахте без никаква причина. Също така използвахте пейоративен термин, крайно обиден за ЛГБТ общността.
— ЛГБ… какво? Не, не съм.
— Освен това пропуснахте да ми прочетете правата.
— Лъжа. Всичко е лъжа. Прочетох ви правата! Нищо не може да докажете!
— За радост цялата история беше записана от охранителната камера на магазина за дрехи от другата страна на улицата. В момента разполагам с копие от записа благодарение на специален агент Рандолф Булто, началник на Бостънския районен офис на агенцията, който ми направи услугата да извади тази сутрин нужното съдебно разпореждане.
— Аз… аз… – Началникът направо беше изгубил дар слово.
Сега Пендъргаст се обърна към Гавин.
— Бихте ли прибрали белезниците, моля?
Сержантът бързо ги върна на мястото им.
— Благодаря. – Пендъргаст направи крачка назад. – Началник Мърдок, както казва един поет, сега можем да поемем по два пътя. Искате ли да знаете кои са те?
— Пътища? – От преживения шок началникът беше изгубил способността си да възприема.
— Да, пътища. Първият е по-често използваният. Ако тръгнем по него, аз трябва да пусна жалба срещу вас за злоупотреба с полицейска власт, като използвам видеозаписа като доказателство, приложено към дългия ми списък с оплаквания. Това би сложило край на вашата кариера точно в навечерието на пенсионирането ви, ще унищожи доброто ви име, ще изложи на опасност вашата пенсия и със сигурност ще доведе до обществено порицание или дори до къс срок затвор. Има обаче и друг път. – Кръстосал ръце на гърди. Пендъргаст зачака отговор.
— Какъв е този друг път? – най-накрая успя да изграчи началникът.
— И вие сте един… Разбира се, по-малко използваният! Ако поемем по него, вие се хвърляте с всички сили да ми помагате в разследването. По всички възможни начини. По този път моят колега специален агент Булто ще прибере записа на погрешно място и повече никога няма да стане дума за него. О, и разбира се, всички обвинения срещу мен се свалят. – Той отново направи пауза. – Е, по кой път ще поемем?