— Господин Пендъргаст – попита той, – какъв е проблемът?
— Аз ще си сготвя сам обяд, а Реджи, ако иска, може да играе ролята на помощник-готвач.
Одърли се запита дали този Пендъргаст е не само ексцентричен, но и малко луд?
— Съжалявам – продължи той на глас, – но не можем да допуснем клиенти в кухнята, които да нарушават правилата.
— Единственото, което беше нарушено, е моят стомашно-чревен тракт. Но ако това ще ви успокои… – Мъжът бръкна в джоба на сакото си, извади златно-синята значка и я показа на Одърли. На нея пишеше Федерално бюро за разследване.
Значи все пак Лейк не се беше пошегувал. Одърли отстъпи назад и Пендъргаст продължи.
— Разкажете ми за улова на този Уайт?
Реджи погледна към Одърли, който му кимна окуражително и безгласно оформи с устни: Потърпи. Реджи му кимна в отговор, отиде при надхвърлящия човешки бой хладилник, отвори вратата, влезе и се закова на място.
— Какво има? – попита Пендъргаст.
— Мога да се закълна, че купих дузина морски езици от Уайт, а сега са само десет.
— Възнамерявах да говорим за това – каза Одърли, който още се мъчеше да преодолее изненадата си. – Забелязах редовно несъответствие между поръчаните продукти и отчетените. Мисля, че между нас има крадец на храна. По-добре разкажи на този-онзи, че никак няма да съм доволен от това.
Докато Одърли говореше, агентът влезе в хладилника и за малко изчезна от погледите им.
— Ето! – След малко излезе, стиснал един морски език. – Разбира се, не е от дувърските езици, но ще свърши работа. Мога ли да получа тиган, моля? Чугунен и добре нагрят?
Реджи изпълни желанието му.
— А, Реджи, какво е фамилното ви име?
— Шератън.
— Благодаря. Е, господин Шератън, какво бихте предприели, за да сготвите този език?
— Първо ще го филетирам.
— Добре, заповядайте. Той остави рибата върху месарския пън и загледа одобрително как Реджи умело я филетира.
— Добра работа – похвали го Пендъргаст. – Това ме изпълва с надежда. А сега ми кажете, как ще я сготвите?
— Разбира се, в свинска мас.
Пендъргаст потрепери.
— А не в разтопено масло?
— Разтопено?
— Добре, ще се ограничим до най-простия начин за приготвяне на езика. Моля, сложете тигана на силен огън.
Реджи отиде при ресторантската печка, щракна една от горелките и сложи тигана върху нея.
— А сега сложете малко масло вътре, не много, само толкова, колкото да покрие дъното на тигана… Стига, стига толкова. Това е достатъчно!
Реджи се дръпна назад, оставяйки в тигана едно невъзможно малко на вид парченце масло. Останалите в кухнята продължаваха да наблюдават, потънали в смаяно мълчание.
Пендъргаст стоеше там, стиснал рибата.
— Е, господин Шератън, моля, ако нямате нещо против, да съберете останала част от мизансцена: гъби, чесън, бяло вино, брашно, сол, пипер, магданоз, половин лимон и сметана?
Докато Реджи се въртеше из кухнята, за да събере подправките във все по-сърдито мълчание. Пендъргаст не откъсваше очи от сгорещяващия се тиган. Одърли наблюдаваше урока по готварство с нарастващ интерес и веселие.
Пендъргаст посоли рибата от двете страни и я сложи настрана.
— Голям кухненски нож или както още е известен нож на главния готвач?
Помощник-готвачът Стю му подаде един.
Пендъргаст го разгледа.
— Не с достатъчно остър. Не знаете ли, че тъпият нож е по-опасен от острия? Къде ви е точилото?
Извадиха го и с няколко изкусни движения Пендъргаст поправи недостатъка. След това се зае с гъбите и разчетвори първата с бързо, сръчно движение. Като свърши, подаде ножа на Реджи, който наряза останалите гъби и накълца магданоза, докато Пендъргаст стоеше и гледаше.
— Притежавате добри умения с ножа – отбеляза той. – Това е успокояващо. А сега да се заемем с рибата. Ако ще приготвим този език аламинут, тиганът трябва да е много горещ, за да се сготви рибата бързо. В момента е достатъчно горещ.
Той вдигна рибата и я плъзна в горещия тиган със съскане. След това зачака, сякаш наум отброяваше секундите, а после каза:
— Ето, виждате ли? Вече може да бъде обърната, а дъното се е образувало леко загаряне. – Той пъхна шпатулата за риба под езика и внимателно го обърна, с което предизвика ново цвърчене.
— Но във флота… – започна Реджи.
— Вече не фритирате рачешки рулца за няколкостотин души. Готвите за един-единствен изтънчен клиент. Ето – готово! – Пендъргаст плъзна рибата в чиста чиния. – Нали виждате, че я сервирам с филето нагоре – това е представителната й страна. А сега, господин Шератън, може да гледате, ако искате, разбира се. – Агентът на ФБР сипа малко вино в тигана и когато от него изригна облак пара, добави брашно и още малко масло, обирайки загорялото от рибата, с бързи движения разклащаше съставките. – В момента правя грубо маслено тесто, което ще послужи за основа на соса.