— Добре де, защо не. Вие очевидно не се нуждаете от готови пари. Радвам се, че си осигурих вашата помощ. Дори ще може да си изберете бутилката от касата! – Поруменял от собствената си щедрост, Лейк повторно протегна ръка.
Пендъргаст я стисна.
— Господин Лейк, моля оставете на Проктър адрес и телефон за контакти. Утре ще дойда у вас в Ексмут.
— Ще ви очаквам с нетърпение. Нищо не съм пипал в мазето оставих го така, както е. Разбира се, полицията влиза в него, но не направиха нищо повече от това да щракнат няколко снимки с мобилен телефон, което направо не е за вярване.
— Ако се върнат, ще е от полза да намерите някакво извинение да не ги пускате да влязат.
— Да се върнат? Едва ли.
Миг след това мъжът си тръгна, следван от Проктър. Констънс се обърна към Пендъргаст. Той отвърна на погледа й с развеселени, ясни очи.
Мога ли да попитам какви ги вършиш?
— Поемам частен случай.
— Откраднато вино?
— Скъпа Констънс, през последните няколко месеца Ню Йорк Сити беше потискащо пощаден от серийни убийства. И аз, както се казва, съм на сухо. Това е превъзходна възможност за кратка ваканция – седмина или две извън сезона в очарователен крайбрежен град със случай-бонбон като този да ти запълва времето. Да не говорим за приятния клиент.
— Може би шумен самохвалко би била по-точна характеристика.
— Ти ме надминаваш по мизантропия. Що се отнася до мен, след случилото се напоследък освежаващият есенен въздух край морето ще ми дойде добре.
Тя го погледна скрито. Беше прав – след изпитанието, което беше преживял през лятото, разсейването щеше да му дойде добре.
— Добре, но бутилка вино вместо хонорар? Скоро ще започнеш да предлагаш услугите си срещу някой „Биг Мак“.
— Едва ли. Виното е причината, единствената причина да поема случая. През деветнайсети век „Шато От-Бракиланж“ са произвеждали най-добрите вина във Франция. Техният авторски кларет идва от едно-единствено лозе от около два акра, засадено с каберне совиньон, каберне фран и мерло. Било разположено на хълм близо до Фронзак. За съжаление през Първата световна война за него се водят яростни сражения, затова подгизва от иприт и е завинаги отровено, а замъкът сравнен със земята. Знае се, че от реколтите на това шато са останали две дузини бутилки. Обаче нито една от най-добрата реколта през 1904 г. Смяташе се, че е изчерпана. Фактът, че този човек има цяла каса от него, е нещо изключително. Видя колко неохотно се раздели дори само с една бутилка.
Констънс сви рамене.
— Надявам се, че ще се насладиш на ваканцията си.
— Не се съмнявам, че ще бъде приятна и за двама ни.
— Двама ни? Искаш да дойда с теб? – Тя почувства как бузите и пламнаха.
— Точно така. Мисля, че си готова за ваканция далеч от познатата обстановка. Всъщност настоявам. Ти имаш не по-малка нужда от ваканция от мен. Освен това, предполагам, ще се зарадваш на възможността да оставим писмата от управата на ботаническата градина зад нас, нали?
2.
Веднага щом Пендъргаст зави с ретро купето „Порше“ по моста „Метакомет“ – гниеща купчина ръждясали подпори, прехвърлящи широко соленоводно тресавище, Констънс Грийн подуши морския въздух. Минаваше средата на октомври и слънцето хвърляше коси отблясъци във водата, докато те се носеха край брега. От другата страна на тресавището пътят се гмуркаше в борова гора, после отново изскачаше на открито. Там отпред, където мочурището се срещаше с океана, се издигаше градчето Ексмут, Масачузетс. На Констънс и се видя такова, каквито винаги си беше представяла градчетата в Нова Англия: грозд от покрити с дървени керемиди къщи покрай главната улица, няколко църковни шпила, тухлен градски съвет. Когато намалиха и поеха по главната улица, започна с интерес да оглежда наоколо.
Градчето имаше леко запуснат вид, което само засилваше неговата привлекателност: крайбрежно селище, къщи с дъсчени обшивки, прелитащи над главите чайки, неравни тухлени тротоари и местни магазинчета. Минаха край бензиностанция, фасадите на няколко стари магазина със стъклени витрини, закусвалня, погребално бюро, кино, превърнато в книжарница, голяма капитанска къща от XVIII век, включително с вдовишката веранда отгоре[5]. Табелката пред нея я идентифицираше като Ексмутското историческо дружество и музей.
Малцината граждани, които се разхождаха по тротоарите, се спираха и ги зяпаха вторачено, докато минаваха край тях. Констънс пък се изненада от своето собствено любопитство. Макар никога да не би го признала, знаеше въпреки многото четене беше виждала толкова малко от света, че се чувстваше като Марко Поло в своята собствена страна.
5
Нещо като наблюдателница на най-високата част на къщата, откъдето жените са се взирали в морето, за да зърнат връщащия се кораб. – Б.пр.