— Аз съм виновен, защото онзи ден малко се ядосах на Мърдок и му казах, че ще наема частен детектив.
— А той как реагира?
— Празни приказки, заплахи.
— Какви заплахи?
— Каза, че ако някое частно ченге стъпи в града му, ще го арестува начаса. Разбира се, съмнявам се, че ще го направи. Но сигурно ще създава неприятности. Съжалявам, трябваше да си държа езика зад зъбите.
— От днес ще трябва да го правите, особено що се отнася за днешното откритие.
— Обещавам.
Пендъргаст отпи глътка шампанско.
— Продължаваме. Какво знаете за историята на тази къща и нейните обитатели?
— Не много. До 30-те години на XX век е била жилище на пазача на фара, после фарът бил автоматизиран и къщата изоставена. Когато я купих, направо се рушеше.
— А фарът? Още ли работи?
— О, да. Включва се на смрачаване. Разбира се, вече няма нужда от него, но всички фарове по крайбрежието на Ню Инглънд още работят по носталгични причини. Всъщност не притежавам фара – той е собственост на Бреговата охрана на Съединените щати и е отстъпен с договор на Американската фондация за морски фарове, която го поддържа. Доколкото знам, има двеста и петдесет милиметрова френелова леща[7]. Бяла светлина проблясва в продължение на девет секунди. Историческото дружество сигурно има списък с имената на пазачите.
Пендъргаст погледна Констънс.
— Ето първата ти задача: открий кой е бил пазач на фара, когато е извършена тази жестокост в мазето. Ще дам фалангата да се анализира и ще разберем преди колко време е станало.
Тя кимна.
След това той се обърна отново към Лейк.
— А историята на града? Нещо, което би могло да хвърли светлина върху криптата долу?
Лейк поклати глава, прокара голямата си жилеста ръка през бялата коса. Констънс забеляза, че има яки мишци – вероятно защото беше скулптор и дялаше камъка.
— Ексмут е старо рибарско и китоловно селище, основано някъде в началото на XVIII век. Не зная кой е бил геният, решил да се засели край тези соленоводни тресавища, но идеята не е била добра. Целият район страда от пълчища щръклици. Макар риболовът да е бил печеливш в продължение на десетилетия, мястото така и не се развило в летовище подобно на Рокпорт или Марбълхед.
— Щръклици? – попита Пендъргаст. – Това не е ли един вид хапеща муха?
— Най-гадната. Tabanus nigrovittatus. От този вид женската – както може да се очаква – е тази, която хапе и пие кръв.
— Както може да се очаква – сухо подхвърли Констънс, – само женските вършат истинската работа.
Лейк се засмя.
— Едно на нула за вас.
— Някакви мрачни истории за фара? Легенди, слухове, убийства, заговори?
Лейк махна с ръка.
— Слухове.
— Какви?
— Каквито човек може да очаква, като се има предвид, че Салем е на юг от тук. Легенди, че през 90-те години на XVII век тук се настанила банда вещици, опитвайки се да избяга от процесите. Разбира се, това са глупости. В основата си градчето представлява онова, което е останало от някогашното рибарско селище в Нова Англия. Макар че в западната част от града, включена в Ексмут през 40-те години на XX век, наречена Дил Таун, от време на време се случва по някое дребно престъпление. Така да се каже, в бедната част. – Той жадно отпи от шампанското. – Трябва да ви кажа, че намирането на помещение за мъчения в моето мазе е истински шок. Направо не мога да повярвам. Като в онзи ужасен разказ от По „Бъчвата с „Амонтилядо“. – Той направи пауза, погледна Пендъргаст. – Казахте, че вътре е имало и нещо ценно? Например пиратско съкровище? Скелетът е пазил ковчежето със злато?
— Твърде рано е да се правят предположения.
Лейк се обърна към Констънс с весели искрици в очите.
— А вие какво мислите? Някакви предположения?
Констънс отвърна на погледа му.
— Нямам, но се сетих за една реплика.
— Да?
— В името на Бога, Монтрезор![8]
Пендъргаст я изгледа остро, после обърна поглед към Лейк, чието удивено лице за миг беше пребледняло.
— Трябва да извините моята помощница каза Пендъргаст. – Тя има твърде заядливо чувство за хумор.
Констънс приглади роклята си със суров жест.
4.
Пендъргаст спря поршето – беше му свалил гюрука като поздрав към късното предобедно слънце – на място за паркиране на главната улица.
— Автомобилите са новост за мен – отбеляза Констънс, когато слезе, – но дори аз мога да кажа, че си спрял неправилно. Отново си застъпил линията.
В отговор Пендъргаст само се усмихна.
— Да вървим да пазаруваме.
7
Оптичен инструмент, изобретен от Огюст Френел – френски физик. Позволяват на лещи с късо фокусно разстояние да не бъдат много дебели и тежки. – Б.пр.]
8
Реплика от споменатия разказ на Едгар Алън По, с която зазижданият се опитва да умилостиви палача си. – Б.пр. ]