Наглася шала на раменете си, оглажда предната част на роклята и съзнава, че прилича на заможна жена — никога не би могла да изглежда така, ако бе продължила да робува в шапкарската работилница, страдайки, за да запази добродетелта си. Разбира се, една истинска лейди не би могла да закопчае за пет минути и жартиерите си, камо ли пък да се облече без помощта на прислужница. Каролайн знае отлично, че тя е само евтина имитация, но в пристъп на нахалство решава, че за имитация е доста добра — особено като се има предвид колко малко усилия полага за тази цел.
Измъква се от стаята — като красива пеперуда, излитаща от какавидата изсъхнала слуз. Последвайте я дискретно. Но имайте предвид, че засега не ви предстои интересно посещение. Проявете още малко търпение. Всички свещи, запалени снощи на площадката и надолу по стълбите, са изгорели. Нови няма да бъдат запалени до следобеда, когато момичетата започват да водят клиенти, така че нищо не осветява пътя на Каролайн надолу. На площадката пада малко светлинка през вратата на нейната стая — оставила я е отворена, за да разпредели по-равномерно миризмите, които се носят из къщата. Но стълбите, които се вият като спирала надолу в потискащо тясното пространство, оставено за стълбище, са потънали в тъмнина. Каролайн често си е казвала, че тази задушаваща спирала всъщност не се различава по нищо от комин. Може някой ден, тъкмо когато тя слиза надолу, най-долният етаж да се запали и тогава стълбището ще засмуче дима и пламъка точно като комин — останалата част от къщата ще остане недокосната, а тя самата, заедно с тъмната спирала на стълбите, ще се превърнат в сажди и ще изхвърчат през комина сред пушек и дим! И сигурно ще се намери някой да каже „По-добре без тях“.
Първото, което Каролайн вижда, когато излиза в осветеното антре, е полковник Лийк в инвалидната количка. Макар да са го оставили близо до най-долната площадка на стълбите, количката е завъртяна с лице към външната врата, така че той е с гръб към Каролайн и тя се надява, че тази сутрин, като никога, може да е заспал.
— Мислиш, че съм заспал, а, момиче? — разнася се присмехулният му глас.
— Не, нищо подобно — разсмива се тя, но толкова рано сутринта й е трудно да лъже убедително. Промъква се покрай него, но го оставя да я поопипа — колкото да не го обиди. Той никога не прощава обидите.
Полковник Лийк е чичо на хазайката — едър, шкембест мъж, който се опитва да съхрани топлината на тялото си с много пластове палта, шалове и одеяла, подклажда всякакви клюки и пуши къса луличка. Най-отдолу, под всички защитни слоеве, полковникът все още носи военната си униформа, заедно с медалите. Но върху медалите има зашита носна кърпа, за да не се закачат. В последната война, в която участвал, полковникът получил куршум в гръбнака в замяна на правото да стреля по разбунтувалите се индуси. Оттогава племенницата му се грижи за него, а когато започнала да дава къщата си под наем на проститутки, го назначила за свой касиер.
Полковник Лийк изпълнява задълженията си мрачно, но добросъвестно. Ала истинската му страст си остава войната и всякакви други изблици на насилие и катастрофи. Когато чете вестника си, новините за щастливи събития и велики постижения не приковават вниманието му, но стигне ли до някакво тежко произшествие, едва го сдържа. Неведнъж, тъкмо когато Каролайн работи усилено горе в стаята си, се е налагало да почне да стене по-силно в ухото на клиента, за да заглуши рециталите на полковника, които той изнася на висок глас:
— Шест хиляди татари нахлуват в провинция Амур, изтръгната преди петнайсет години от китайско владичество!