Така че гъмжащите наоколо чиновници не могат вече да бъдат „погребални агенти“. Какви да бъдат тогава? (Разбира се, скучната истина е, че са чиновници — но това не й върши работа; никой досега не е успял да се измъкне и да се добере до по-добър живот без помощта на въображението.) Добре тогава… те са огромен брой гости на тържествен прием, които се спасяват от някакъв луксозен хотел — ето какво са! Вдигната е била тревога — пожар! Потоп! Да се спасява кой как може! Шугър хвърля поглед към Каролайн и се чуди дали да й съобщи новото си прозрение. Но широката усмивка на по-възрастната жена й се струва простовата, и Шугър се отказва от идеята си. Нека Каролайн съхрани любимите си погребални агенти.
Междувременно чиновниците са навсякъде — изсипват се от омнибусите, вървят в десетки посоки, стиснали храната си за обяд в пакети, завързани с канап. И непрекъснато пристигат с трополене нови и нови омнибуси, горните им платформи са претъпкани с чиновници, които потръпват, изложени на студения вятър.
— Де да можеше да завали — Каролайн се хили злорадо, припомняйки си как последния път двете с Шугър стояха на завет и се превиваха от смях, докато омнибусите превозваха чиновници под страхотен порой. Тези, които седяха вътре, си бяха добре, но нещастниците по платформите се бяха сгушили жалостиво под безброй отворени чадъри. — Каква гледка! — беше изпищяла тя възторжено. Сега сключва молитвено облечените си в ръкавици ръце, сякаш умолява небесата да се отворят и да изпратят порой, за да се наслади отново на същата картина. Но днес небесата са затворени.
Под благотворните слънчеви лъчи улиците стават все по-оживени, настава същински хаос от пешеходци и велосипедисти, и много малко от тях правят разлика между платно и тротоар. През тълпите от чиновници бавно си проправят път лъскавите покрити файтони на евреите–комисионери. До тях се перчат дамите на финансовия елит, салонни кученца потреперват от студ в скутовете им. Търговци на едро, които държат главите си видимо по-високо вирнати от търговците на дребно, слизат от файтоните и си разчистват път с широк размах на бастуните.
Все пак действителните размери на този парад могат да бъдат оценени единствено от средата на Трафалгар Скуеър, докато тълпите чиновници текат наоколо като река, като огромна армия, заобиколила паметника на адмирал Нелсън. Шугър и Каролайн трябва само да си проправят път до самия площад, като държат високо нагоре и напред кесиите със сладкиши. На всяка крачка мъжете им правят път — по-несведущите отстъпват почтително, по-проницателните с отвращение.
Внезапно Шугър и Каролайн се сдобиват с огромно пространство изцяло на тяхно разположение. Облягат се на пиедестала на един от каменните лъвове, ядат пасти, отметнали назад глави, и облизват капки сметана от ръкавиците си. От гледна точка на добрите нрави със същия успех биха могли да ближат публично сперма. Почтената жена яде паста само от чиния — в сладкарницата на някой хотел или поне на голям магазин, въпреки че няма никаква гаранция на кого или какво рискува да се натъкне почтената жена на такова място, чиито врати са отворени за всекиго.
Все пак на Трафалгар Скуеър шокиращото поведение не се набива толкова на очи; тук в крайна сметка винаги има много чужденци, и винаги е пълно с гълъби, а кой може да следи за съвършеното спазване на приличието сред толкова много мръсотия и пърхащи криле? Представителите на класата, която държи на тези неща (лейди Констанс Бриджлоу е една от тях, но ще мине още много време, докато се запознаете с нея) биха ви казали, че през последните години тези ужасни същества (определението се отнася до гълъбите, а кой знае, може би и до чужденците) са окуражавани да идват тук поради официалното разрешение на площада да се постави сергия, на която продават храна за птици в хартиени фунийки — по половин пенс всяка. Когато изяждат сладкишите, Шугър и Каролайн си купуват по една фунийка, заради удоволствието да се видят една друга покрити отгоре до долу с накацалите по тях гълъби.
Идеята е на Каролайн; потокът от чиновници е изтънял, повечето са потънали в посолства, банки и канцеларии; пък и без това вече са й омръзнали. (Преди да изгуби добродетелта си, Каролайн беше способна да се занимава с часове с бродерия или да наблюдава също толкова дълго бавното примигване на едно бебе; напоследък не е в състояние да се съсредоточи и върху оргазъм — разбира се, не своя — който е предизвикан от собственото й тяло.)