— Как може да си даваш толкова труд — бе казала веднъж една от тях, — за дрехи, които се свалят след пет минути, и мъжете тъпчат отгоре им?
Само че мъжете, които идват при Шугър, остават в стаята й много по-дълго от пет минути. Някои от тях стоят с часове, а когато Шугър излезе от стаята, създава впечатление, че изобщо не се е събличала. Какво прави с тях вътре наистина?
— Разговаряме — отвръща тя на всеки, който се осмели да й зададе този въпрос. Дразнещ отговор, съпроводен с мрачна усмивка, но той не се покрива напълно с истината. Избере ли си мъж, Шугър е готова на всичко. Ако искат традиционен секс, тя не възразява, макар че аналният и оралният са за предпочитане — по-чисто е, пък и не береш страхове за нежелана бременност. Гласът й си остана леко хрипкав, след като един от малцината клиенти, когото не бе успяла да задоволи напълно, притисна острието на ножа си прекалено дълбоко в гърлото й. Тогава беше петнайсетгодишна.
Но това, което Шугър предлага на клиентите си, не е покорно приемане на всяка перверзия. Покорността и покварата са евтина стока. Всяка беззъба вещица е готова да направи всичко, което мъжът поиска от нея — само срещу няколко пенса за джин. Шугър е толкова ценна, защото е способна на всичко, което би сторила най-отчаяната и долна уличница, и през цялото време от устата й няма да слезе детински невинната усмивка. Най-ценната рядкост в професията на Шугър е момиче с вид на девственица, което е способно да потъне в помийната яма на покварата и да изплува, ухаейки на рози, с все същия дружелюбен поглед на кокер-шпаньол, с усмивка, сияйна като опрощение на греховете. Мъжете се връщат при нея отново и отново, търсят я по име, убедени, че слабостта й към предпочитания от тях порок се равнява на тяхната; а другите проститутки само клатят глави в неволно възхищение, като наблюдават как Шугър оплита клиентите си.
Ако някоя от тях проявява неприязън, Шугър прави всичко възможно да я очарова. Тогава й идва на помощ невероятната й памет — тя като че ли е в състояние да си припомни всяка подробност, която някой някога е споделил с нея. „Как се справя сестра ти в Австралия?“ пита тя стара позната, с която не са се срещали от една година. „Онзи тип, О’Съливан от Бризбейн, ожени ли се за нея?“ Очите й преливат от искрена загриженост, или нещо, което толкова наподобява загриженост, че и най-суровата уличница се трогва.
Забележителната памет на Шугър й помага и по отношение на мъжете. Разправят, че музиката укротява и най-жестокия звяр, но Шугър е открила друг метод да умиротворява всеки грубиян: припомня си ясно мнението му за профсъюзите, или за неоспоримите предимства на черното енфие пред кафявото.
— Разбира се, че ви помня! — заявява тя на отвратителния орангутан, който преди две години бе извивал така жестоко зърната на гърдите й, че тя едва не припадна от болка. — Нали вие бяхте джентълменът, който ми обясни, че пожарът на Тули Стрийт е дело на руски евреи-царисти?
Като погука още малко по този начин, и клиентът започва да я хвали до небесата.
Наистина е жалко, че ум като този на Шугър не е попаднал в глава на мъж, а вместо това се гърчи притеснено в крехката черепна кутия на едно момиче. Какъв би бил приносът на такъв ум за Британската империя!
— ’Звиняаавайте, уважаеми дами!
Каролайн и Шугър се обръщат рязко и виждат малко зад тях мъж с фотоапарат на триножник, който практикува хобито си на площада. Той е плах на вид, с тъмни вежди, брадата му е огромна, като на писателя Тролъп, облечен е с карирано палто. Жените решават, че пречат на чудовищното око на обектива.
— О, не, неее, уважаеми дами! — възразява той, когато двете отскачат встрани. — За мен ще е чест! Каква чест, да запечатам образите ви за вечни времена!
Двете се споглеждат с усмивка — още един любител-фотограф, пристрастен към хобито си като спиритист и луд за връзване като всички подобни нему. Този човек като че ли е способен да омагьоса птиците, за да позират за снимката му — ако пък не е, поне е достатъчно щедър, за да купи на късметлиите–минувачи фунийка храна за птици. Ако пък те вече са си купили, какво по-хубаво от това!
— Наистина съм ви благодарен, госпожи! Ако може застанете мъничко по-далеч една от друга…