— Но защо, за Бога — пита той, — досегашните ви издатели отказват да издадат тази книга? Тя сигурно ще им донесе също толкова пари! Уверен съм в това!
— Точно там е проблемът — казва ухилено Бодли.
— Всяка от книгите ни е причинила загуби на издателите! — казва гордо Ашуел.
— Не е възможно! — възразява Уилям.
— Напротив! — възкликва Ашуел. — И още как! — и започва да се хили като хиена.
Уилям залита настрани. Подхлъзнал се е по калдъръма, но Бодли го задържа да не падне. Май е малко по-пиян, отколкото си мислеше.
— Загуби ли? Невъзможно! — настоява той. — Познавам толкова много хора, които са чели книгите ви…
— О, несъмнено познаваш абсолютно всички, които са ги чели — казва весело Ашуел.
На двайсетина фута от тях добре насмукана с джин жена цапва своя дребничък и крехък на вид съпруг по покрития с оредяла коса череп. Той се просва незабавно на земята под съпровод от бурни смехове.
— „Голямото социално зло“ може да покрие разноските след известно време — казва замислено Бодли, — благодарение на мастурбиращите студенти и незадоволените вдовици като Емелин Фокс…
— Но пък така и никой не си купи „За ползата от молитвата“, освен нещастните дърти глупаци, които цитирахме вътре.
Уилям продължава да се хили, но умът му, изострен от дългия едногодишен опит на делови човек, среща затруднение при изчисленията.
— Я да видя дали ви разбирам правилно — казва той. — Вместо да оставите издателя да губи, вие имате намерение да пилеете собствените си пари…
Бодли и Ашуел едновременно махват с ръка, отхвърляйки темата като нещо, което вече са обсъждали.
— Смятаме да издаваме и порнография — казва Ашуел, — за да покриваме загубите от по-стойностните ни книги. При това най-долна порнография. Търсенето е огромно, Бил — цяла Англия копнее за содомия!
— Да, от край до край, отзад и отпред — допълва образно Бодли.
— Ще издаваме наръчник за светски мъже, който ще бъде осъвременяван всеки месец! — продължава Ашуел, а страните му пламтят от ентусиазъм. — Няма да е като онзи проклет и безполезен „Повече забавления“ — четеш за някое момиче, докато получиш ерекция, а като отидеш на адреса, излиза, че тя е умряла, или пък заведението е закрито, или дори че къщата е пълна с някакви сектанти.
Усмивката на Уилям избледнява. Споменаването на „Повече забавления в Лондон“ му напомня една от причините, поради които се отчужди от приятелите си; Бодли и Ашуел знаеха за съществуването на някаква проститутка на име Шугър — проститутка, която внезапно бе излязла от обращение. Какво биха си помислили, ако му дойдат на гости и чуят някоя от прислужниците да споменава „госпожица Шугър“? Вероятността е нищожна, но въпреки това Уилям сменя темата.
— Знаете ли — казва той — от толкова време съм прикован към бюрото си, че изпитвам истинско блаженство от тази разходка с приятели из града.
(Сега забелязва, че изобщо не заеква — ето какво е било необходимо; няколко чашки и подходяща компания!)
— Fidus Achate!42 — възкликва Бодли и тупва Уилям по гърба. — Помниш ли как прислужниците на декана ни гониха от моравата „Паркърс Пийс“ чак до нашата стая?
— Помниш ли как отговорникът по дисциплината намери онази Лизи, хубавката уличница, заспала в кабинета на директора.
— Щастливи дни, щастливи дни — казва Уилям, въпреки че изобщо не си спомня подобен случай.
— Така е — усмихва се възторжено Ашуел. — Но и днешните дни могат да бъдат също толкова щастливи, Бил, ако им позволиш. Твоите парфюмерии се развиват със страхотна бързина, доколкото разбирам. Не е необходимо да бдиш неотклонно над тях, нали?
— Нямаш представа колко е необходимо — въздъхва Уилям. — Всичко постоянно заплашва да се разпадне. Всичко и постоянно! На този проклет свят нищо не се оправя от само себе си.
— Спокойно, човече, спокойно. Има неща, които са очарователно прости. Пъхнеш ли пениса във вагината, оттам нататък всичко се развива автоматично.
Уилям изръмжава в знак на съгласие, но в душата си не е толкова уверен. От известно време подканите на Шугър да се любят събуждат у него страх, защото членът му изобщо не реагира, когато е изпълнен с желание да го употреби. Дали все още всичко му е наред? Наистина, понякога получава ерекция, в най-неподходящо време, обикновено когато спи, но когато моментът назрее, не се случва нищо. Още колко време ще съумее да крие от Шугър, че вече не е пълноценен мъж? Още колко вечери може да се преструва на уморен и да се оправдава с късния час?
42
(лат.) — Верни Ахате — Ахат (мит.) — приятел на Еней, името е нарицателно за верен приятел. — Бел.прев.