— Ако не съм постоянно нащрек — пояснява той, — в края на века парфюмериите „Ракъм“ ще бъдат част от миналото. А няма и кой да наследи делото ми.
Ашуел спира, за да си купи ябълка от едно момиче, чийто вид го е привлякъл. Дава й шест пенса — много повече, отколкото е поискала, и тя се покланя така, че едва не изсипва останалите ябълки от кошницата.
— Благодаря ти, хубавице — смигва той, захапва здравата плът на ябълката и отминава. — Такааа… — обръща се той към Уилям и продължава малко неясно, защото устата му е пълна със сдъвкана ябълка, — значи не искаш да се ожениш за Констанс?
Уилям спира като закован и зяпва.
— Констанс?
— Нашата скъпа лейди Бриджлоу — пояснява Ашуел, полагайки усилия да говори отчетливо, като че ли Ракъм е озадачен единствено поради неясното му произношение.
Уилям залита напред и се взира в земята — ту вижда всичко размазано, ту нещата идват на фокус. Очите му попадат на някаква настъпена космата мръсотия — или е конска фъшкия, ако предположим, че конят е ял повече магарешки тръни, или останка от кожата на смачкано куче.
— Аз… нямах представа, че Констанс има такова желание.
Бодли и Ашуел изпъшкват в хор, после Бодли го сграбчва за рамото, дръпва го и пита с демонстративно отчаяние:
— Виж какво, Бил, нали не очакваш от нея да падне пред теб на колене и да поиска ръката ти? Нашата Констанс все пак си има гордост!
Продължават напред, а Уилям обмисля чутото. Току-що са свърнали по Кинг Стрийт — по-широка и оживена улица. От двете страни стоят проститутки и им махат, напълно спокойни, че и тази вечер полицаите са били надлежно убедени да се посветят на преследването на джебчии и побойници.
— Най-доброто чукане в Лондон! — подвиква една пияна уличница.
— Печени кестени — само при мен! — крещи някакъв мъж от другата страна на улицата.
Бодли спира — не заради кестените или уличницата, а защото е стъпил върху нещо смачкано. Оглежда подметката си и се опитва да определи какво е настъпил — лайно или просто някакъв смачкан плод.
— Какво ще кажеш, Филип? — пита Ашуел и оглежда ухилено пияното момиче, което му изпраща въздушни целувки. — Готови ли сме да се позабавляваме?
— Както винаги, Едуард, както винаги. Какво ще кажеш за прелестната Аполония? — после, обърнат към Уилям, Бодли пояснява: — Открили сме невероятно момиче, Бил — огън и пламък е. Къдрава африканка — в дома на госпожа Джардайн. Вагината й е тъмнолилава. А пък са я научили да говори като някоя дебютантка от Белгрейвия — голям смях пада!
— Опитай я, докато имаш възможност, Бил; току-виж си я харесал някой дипломат или посланик, и ще потъне в дебрите на Уестминстър!
Бодли и Ашуел свеждат цилиндри един към друг и се консултират с джобните си часовници; обмислят възможността да прескочат до госпожа Джардайн, но се отказват, убедени, че в този час Аполония ще бъде заета. Освен това, въпреки възторзите им, Уилям остава с впечатлението, че са я опитали прекалено скоро и сега търсят нещо ново.
— Какво ще кажеш? — пита Ашуел. — Да опитаме при госпожа Терънс — къщата е наблизо…
— Девет и половина е — възразява Бодли. — Бес и онази, как й беше името, момичето от Уелс, вече ще са ангажирани, а пък другите не са нещо особено. Пък и знаеш каква е госпожа Терънс — влезем ли, няма измъкване.
— При госпожа Форд тогава?
— Прекалено скъпо — изсумтява Бодли, — за качеството, което предлага.
— Да, но пък обслужването е бързо.
— Да, ама е чак на Пантън Стрийт. Ако ще търсим бързо обслужване, да прескочим до мадам Одри — ето там, на ъгъла.
Заслушан в разговора им, Уилям осъзнава, че страховете му са неоснователни — тези мъже вече са забравили Шугър, забравили са я напълно и изцяло. Тя е част от древната история, името й е заличено от стотици по-нови имена; момичето, чието име светеше някога като фар в мрака на огромния Лондон, сега се е превърнало в дребна светлинка сред безброй подобни мъждукащи светлинки. Животът продължава и хората, които преминават през него, са безброй.
— Какво ще кажеш за онези трите там? — пита Бодли. — Струват ми се весели момичета.
Той кимва към три проститутки, които се кискат под фенера пред една бакалница. — Тази вечер нямам настроение за превземки, нито пък за бедност и мизерия.