Когато малката група посетители влизат във фабриката, виждат, че тя е ярко осветена, и отвътре изобщо не отговаря на представите на Шугър. Беше си представяла огромна сграда, подобна на гара или църква, в която всеки звук отеква надалеч, изпълнена с чудовищни машини, които тракат и блестят. Беше си представяла, че самата изработка на сапуна е невидима, че се осъществява в тръби и огромни цистерни, преливащи се една в друга, а хората, прилични на джуджета до тях, смазват движещите се части. Но фабриката „Ракъм“ няма нищо общо с тези представи — тя е скромна постройка, с ниски тавани като кръчма, и навсякъде се виждат толкова много полирани дървени плоскости, че все едно са се озовали в „Камината“.
Недорасли момичета с изпити лица и червени ръце — цяла дузина копия на Джейни, миячката — работят тук, сред задушливите миризми на лавандула, карамфил, рози и бадеми. Те носят селски дървени обувки с назъбени подметки, защото каменните подове са покрити с подобен на восък, полупрозрачен слой сапун.
— Внимавайте къде стъпвате! — казва Уилям, когато въвежда гостите в ароматните си владения. На яркото осветление лицето му изглежда съвсем различно — косата му е златиста, устните — сребристи, той поема ролята на церемониал майстор. Забравил всякакво смущение и заекване, той сочи наляво и надясно и обяснява всичко.
— Разбира се, това, което виждате тук, не е производство на сапун — това е мръсна работа, недостойна за един парфюмерист. Истинското наименование на нашите, далеч по-уханни процеси, е „претопяване“.
Той произнася думите с преувеличена отчетливост, като че ли очаква посетителите да извадят бележници и да започнат да записват. Лейди Бриджлоу върти насам-натам глава и любезно изразява удивлението си; погледът на Софи се стрелка от татко към лейди Бриджлоу и от лейди Бриджлоу към татко, озадачена от необяснимата химическа реакция, която сякаш протича във въздуха между тях.
Късовете сапун, които в представите на Шугър падат напълно оформени от някакъв накрайник или по улей в края на сложен автомат, съществуват само като локвички желирана течност, която блещука в дървените корита. Над ароматната каша се спускат телени мрежи, които я нарязват на правоъгълници, когато се втвърди.
Всяко корито съдържа различна на цвят слуз, която излъчва различен аромат.
— Това, жълтото, ще бъде „Орлови нокти“ — казва Уилям. — Есенцията от билка в него облекчава сърбежа, и търсенето му нарасна пет пъти през изминалата година. — Той потапя пръст в блестящата емулсия. Когато го изважда, по него се очертават два пласта. — Горният пласт се обира — това е алкална основа — по времето на баща ми не я отделяха, но сапун с такова съдържание дразни чувствителната кожа.
Той отива към друго дървено корито, чието съдържание е синкаво, със сладникава миризма.
— А това е „Съвършен аромат Ракъм“ — смес от салвия, лавандула и сандалово дърво. Ето това — той пристъпва към друго корито — е „Вечна младост“. Зеленият цвят се дължи на екстракт от краставица, а лимонът и лайката действат освежаващо и изглаждат кожата на лицето.
После ги повежда към залата за обработка, където стотици готови калъпи сапун лежат във форми от метал и дърво.
— Те престояват тук точно двайсет и един дни, нито ден по-малко — заявява Ракъм, като че ли някой зложелател е заявил току-що обратното.
В помещението за опаковане двайсет момичета с лилави престилки седят край огромна маса — по десет от двете й страни. Мъж с лисича физиономия надзирава работата им, крачейки бавно около масата, пъхнал в джобовете на жилетката пръстите на ръцете си, обрасли в рижи косми. Момичетата се привеждат едновременно напред така, че челата им почти се докосват, докато увиват сапуните в навосъчена хартия. Върху всяко пакетче има отпечатък от гравюра с лика на Уилям Ракъм, както и надпис със ситни букви — негова авторка е Шугър, съчини го една вечер през май, когато двамата с Уилям седяха един до друг в леглото.
— Добро утро, момичета! — казва Уилям и те отговарят в хор:
— Добро утро, господин Ракъм.
— Те често си пеят — смигва Уилям към лейди Бриджлоу и останалите, — но сега се смущават от нас.
Той отива по-близо до масата и се усмихва на лавандуловите момичета.
— Изпейте ни някоя песен, момичета. Ето, дъщеричката ми е дошла да ви види, и една много благородна дама също. Не се срамувайте — ние отиваме към стаята със сандъците и няма да ви гледаме, но много ще се радваме, ако чуваме сладките ви гласчета — и допълва шепнешком, със заговорнически тон: — Постарайте се заради мен — извръщайки многозначително очи към Софи, за да въздейства на майчинските им чувства.