„Настоящото писмо да послужи за сведение.
Аз, Уилям Ракъм, имам удоволствието да препоръчам госпожица Елизабет Шугър, която работи в моя дом в продължение на пет месеца — от трети ноември 1875 до първи март 1876 година, като гувернантка на шестгодишната ми дъщеря. Нито за миг не се съмнявам, че госпожица Шугър е изпълнявала задълженията си с изключителна компетентност, усет и ентусиазъм. Под нейните грижи дъщеря ми се превърна в истинска малка дама.
Госпожица Шугър напуска моя дом по собствено желание, доколкото разбирам, поради заболяване на неин близък; това няма никаква връзка с моята оценка на качествата й, която е повече от възторжена. Думите са бедни, за да мога оценя по достойнство способностите й.
Шугър сгъва и това писмо по първоначалните гънки и го прибира в плика. Засмуква за последен пръст палеца си, но раната вече на кърви. Тя оставя писмата върху скрина и отива с накуцване до прозореца, където пренася тежестта на тялото си от патерицата върху рамката на прозореца. Долу, в градината, Шиърс се рови доволно в пръстта, шета около дръвчетата, оцелели през зимата. Щраква с ножицата и прерязва канапа, с който една фиданка е била привързана към дървения кол — такива глезотии вече не са й нужни. Видимо доволен, той отстъпва да я огледа, опрял юмруци в покритите от престилката хълбоци.
След като обмисля известно време идеята, Шугър решава, че ако разбие с юмрук стъклото, това ще й създаде само излишни неприятности, а облекчението, което ще изпита, ще бъде мимолетно. Вместо това се принуждава да предприеме нещо разумно, взема хартия и писалка, и както си стои права, използвайки перваза на прозореца за писалище, написва следното:
„Скъпи Уилям,
Съжалявам, че трябва да го кажа, но ти грешиш. Известно време страдах от подуване и болки в стомаха, но те преминаха и месечният ми цикъл се възстанови, в което можеш сам да се убедиш, ако пожелаеш да ме посетиш.
Тя чете и препрочита бележката и се вслушва в звуците, отекващи в главата й. Дали Уилям ще възприеме правилно написаното? Той очевидно е уплашен — дали ще приеме думите „както можеш сам да се убедиш“ като израз на желанието й да оспори думите му, или ще забележи еротичния намек, който е вложила в тях? Тя си поема дълбоко дъх, и си казва, че от всичко, което е написала, тъкмо тези думи трябва да успеят да постигнат желаната цел. Дали шеговитият тон би проличал по-ясно, ако вмъкне едно „за свое удовлетворение“ след „убедиш“? А може би прекалената закачливост няма да е подходяща, може би трябва да промени текста така, че да звучи увещаващо и успокояващо?
След секунди обаче тя решава, че е прекалено развълнувана, за да напише нещо друго, и че най-разумно ще бъде да предаде това писмо, преди да е направила някаква глупост. Така че сгъва бележката, излиза с накуцване в коридора, отива право до вратата на Уилям и пъхва листа под нея.
Следобеда гувернантката и ученичката посвещават на аритметиката, после Шугър проверява дали събитията от петнайсети век не са потънали вече в забрава, и се заемат с минералогия.
Часовниковите стрелки пълзят по циферблата, слънцето се измества и постепенно огрява картата на света. Слънчевите лъчи озаряват един къс от нея с формата на прозореца, части от пастелно-сините морета и есенните цветове на континентите засияват, други пък потъват в сянка.
Шугър е подбрала темата „минералогия“ съвсем произволно от „Въпросите“ на Мангнал — според нея предметът е безопасен, не буди никакви емоции, и ще задоволи нуждата на Софи от нещо подредено и осезаемо. Тя изрежда имената на основните метали, а Софи ги повтаря след нея: злато, сребро, платина, живак, мед, желязо, олово, цинк, калай, алуминий. Златото е най-тежко, калаят — най-лек, желязото — най-полезно.
Когато поглежда следващия въпрос, „Какви са свойствата на металите?“, Шугър е обзета от искреното желание да си беше подготвила урока предварително, и неволно изпъшква от раздразнение.
— Ще ми трябва малко време, за да преведа тези думи на разбираем за теб език, детето ми — обяснява тя, поглеждайки Софи, която е извърнала в очакване лице към нея.
— Те не са ли на английски, госпожице?
— Да, но трябва да ги направя по-простички, за да ги разбираш.
По лицето на Софи преминава сянка на обида.
— Нека опитам да ги разбера така, госпожице.
Шугър съзнава, че трябва да отклони предизвикателството с кротък, тактичен отговор, но не може да се сети какъв да бъде той. Затова започва да чете със сух, ораторски глас: