— Блясък, ковкост, тегло, проводимост, шупливост, разтворимост.
Настава кратко мълчание.
— Тегло означава колко са тежки, госпожице — казва Софи.
— Да, Софи — отвръща Шугър, обзета от разкаяние, готова да даде обясненията, които й убягваха преди. — Блясък — значи колко са лъскави; ковкост — дали могат да бъдат изковавани в желаните от нас форми; проводимост… — и аз не знам какво точно е това, ще проверя в речника. Шупливост означава, че по повърхността им има мънички дупчици, макар да звучи някак невероятно, когато говорим за метали, нали? Разтворимост…
Шугър затваря уста, забелязала веднага, че този неуверен, колеблив начин на преподаване никак не е по вкуса на Софи; вместо това тя прескача няколко страници и стига до мястото, на което госпожа Мангнал съобщава за откриването на неизчерпаеми златни залежи в Австралия, което дава на Шугър възможността да се отклони в разказ за някакъв беден златотърсач, който копаел твърдата земя, а семейството му гладувало и последната надежда ги била напуснала, когато един ден…
— Защо на света има толкова дълги думи, госпожице? — пита Софи, когато урокът по минералогия най-сетне приключва.
— Една дълга и сложна дума се равнява на цяло изречение, пълно с къси и лесни думи, Софи — отговаря Шугър. — Така се пести време — и хартия. — Съзнавайки, че детето не е убедено, тя допълва: — Ако книгите бяха написани по такъв начин, че всеки човек, без значение колко е млад, да може да разбере всичко, което е написано в тях, те биха били направо огромни. Ти би ли искала да прочетеш книга от хиляда страници, Софи?
Софи отговаря без секунда колебание.
— Бих прочела хиляда милиона страници, госпожице, ако всички думи в тях са думи, които разбирам.
Когато се връща в стаята си за краткото време между последния урок за деня и вечерята, Шугър с ужас установява, че няма отговор на писмото си. Как е възможно това? Единственото обяснение, което успива да намери, е че Уилям се е успокоил, но поради егоизма си не счита за необходимо да я уведоми. Тя отново взема хартия и писалка и написва следното:
„Скъпи Уилям,
Моля те, отговори ми, за да ме убедиш, че животът ни ще продължи както преди — моля те, всеки час, прекаран в очакване на твоя отговор, е мъчение за мен. Сигурността е това, от което се нуждаем всички сега — парфюмериите «Ракъм», Софи и аз. Моля те, не забравяй, че съм посветила живота си на това да ти помагам и да ти спестявам всякакви неприятности.
Тя чете и препрочита писмото, и се мръщи. Като че ли прекалява с това „моля“. Освен това Уилям може да се подразни от намека, че той я измъчва. Но отново преценява, че няма сили да съчинява друга версия. Отива, накуцвайки, до вратата на кабинета му, и пъхва писмото под нея.
Вечерята на Шугър и Софи се състои от безмилостно пасирана супа от ревен, задушено филе от сьомга и малко воднисто желе. Очевидно готвачката все още се безпокои за храносмилането на малката госпожица Ракъм.
След това Роуз им донася чай, за да прокарат вечерята — силен за госпожица Шугър, една част чай, две части мляко за госпожица Софи. Шугър отпива глътка, извинява се и напуска стаята. Докато горещият чай поизстине, тя решава да провери дали Уилям най-сетне не се е изтръгнал от самовглъбяването.
Тя излиза от учебната стая, тръгва забързано по коридора и отваря вратата на спалнята си. В стаята няма нищо, което да не е било тук и преди.
Шугър се връща в учебната стая и продължава да пие чая си. Ръцете й треперят едва забележимо; убедена е, че Уилям е искал да й отговори, канел се е да го стори, но нещо непредвидено го е прекъснало — или може би е отложил писането за след вечеря. Ако успее да си намери някакво занимание, с което да изпълни следващите часове, ще си спести излишни нерви.
Софи, макар и малко по-спокойна, отколкото в началото на деня, не проявява особено желание за разговори след изпълнения с уроци ден. Тя се е оттеглила в най-далечния ъгъл на стаята и си играе с куклата — опитва се с помощта на топки смачкана хартия, които тъпче под полата й, да промени старомодния кринолин и да го превърне в турнюр. Шугър преценява по сериозното й, съсредоточено лице, че тя би предпочела да бъде оставена на спокойствие, докато стане време за лягане. Какво да прави, за да убие времето? Да скучае в стаята си? Да чете останките от Шекспир? Да подготви утрешните уроци?