Четири часа по-късно, в съня си, тя е отново в дома на госпожа Кастауей. Наскоро е навършила петнайсет години, но познанията й за плътските наслади могат да изпълнят цяла книга. В полунощната тишина, когато и последният залитащ мъж е бил отпратен към дома си, госпожа Кастауей разучава новите постъпления на религиозни брошури — чак от град Провидънс, Роуд Айлънд. Преди майка й да бъде напълно погълната от изрезките си, Шугър събира смелост да й зададе един въпрос.
— Мамо…? Много бедни ли сме сега?
— О, не — усмихва се лукаво госпожа Кастауей. — Разполагаме със съвсем прилични средства.
— Няма опасност да бъдем изхвърлени на улицата — или нещо подобно?
— Не, не, не.
— Но тогава защо трябва… защо аз трябва… — Шугър не успява да довърши въпроса. В съня, както и в истинския живот, смелостта й изневерява при сблъсъка със сарказма на госпожа Кастауей.
— Наистина, дете, нима очакваш, че ще допусна да израснеш в безделие? Нима не знаеш, че така най-лесно можеш да паднеш в бездната на порока?
— Мамо, моля те! Аз… говоря съвсем сериозно! Ако положението ни не е отчаяно, защо тогава…?
Госпожа Кастауей се откъсва от своите памфлети и отправя към дъщеря си поглед, изпълнен с неподправена злост; очите й сякаш фосфоресцират от ненавист.
— Бъди разумна, дете мое — усмихва се тя. — Какво право имаш да искаш моето падение да даде на теб възможност да се издигнеш? Защо аз да трябва да горя в ада, докато ти пърхаш горе, в рая? Накратко казано, от къде на къде светът да бъде по-добро място за теб, отколкото е бил за мен!
И тя топва със замах четката в бурканчето с лепило, завърта я, и една прозрачна перличка слуз капва върху страницата, богато отрупана с Марии Магдалени.
На другата сутрин Шугър натиска дръжката на една врата, която никога досега не е докосвала. Слава Богу, дръжката поддава. Шугър се промъква в стаята.
Това е стаята, за която Софи някога каза: „Там не живее никой, госпожице, има само разни неща“. С други думи, нещо като килер, разположен непосредствено до учебната стая, и претъпкан с потънали в прах вещи.
Тук е шевната машина на Агнес, някога лъскавите месингови части са покрити от праха на забравата. Зад нея има някаква странна апаратура — след пребиваването си в ателието на фотографите Шугър може да предположи, че става дума за някакви фотографски пособия. Има и кутии с химикали — доказателства за някогашната любов на Уилям към фотографията. На стената има подпрян статив. Дали е бил на Уилям или на Агнес? Шугър не знае. На статива има окачен голям лък — останка от поредната приумица на Агнес, към която скоро е изгубила интерес. Едно гребло от лодка е паднало на килима — на него пише „Гребен клуб Даунинг — 1864 г.“. На пода, пред претъпкани с книги шкафове, има още купчини книги, за които вътре е нямало място — книги за фотография, книги за изкуство, философски книги. Има и книги на религиозни теми. Учудена — Шугър вдига една „Зима преди жътвата, или израстването на душата за спасение“, от Дж. С. Филпот — и прочита надписа на заглавната страница:
„Скъпи братко, убеден съм, че това ще те заинтересува,
На перваза на прозореца са натрупани още книги, потънали в паяжини. „Древното познание, разбираемо обяснено“, от Мелампус Блайтън; „Чудесата и как се случват те“, от госпожа Танър; „Сродството на примитивното християнство със спиритизма“, от доктор Кроуел, няколко романа от Флорънс Мариът, както и многобройни по-тънки книжки, сред които „Дамски наръчник за тоалета“, „Еликсир на красотата“, „Как да съхраним красотата“, или „Здраве, красота и тоалети — писма от една лекарка до дамите“. Шугър отваря последната книжка и открива, че Агнес е изпълнила полетата с бележки: „Изобщо не помага! Няма никаква полза от това! Абсолютни измама!“
„Съжалявам, Агнес“ мисли Шугър, докато връща книгата в купчината. „Направих, каквото можах“.
Една голяма дървена конструкция, подобна на гигантски гардероб без дъно, прикрепена направо към стената, изпълнява функциите на мавзолей за по-рядко носените от Агнес рокли. Когато Шугър отваря вратата, я лъхва миризма на лавандулов препарат против молци. Шугър преценява, че ако влезе в този гардероб, ще бъде възможно най-близо до учебната стая, която е от другата страна на стената. Поема си дълбоко дъх и влиза вътре.