Дванадесета глава
ЗА НЯКОИ ДРУГИ ОПИТИ, КОИТО НАПРАВИХА АЛФАНУИ И УЧИТЕЛЯТ МУ С КЕСТЕНА
След няколко дена Алфануи и слезе отново в пещерата и намери паяка съвсем отпаднал и омаломощен, защото бе вързан и не можеше да се храни. По низходящите нишки се спускаха шест различно оцветени светлини, които се разливаха по езерцето и рисуваха върху сега потъмнялата зелена течност непрестанно менящи цвета си блестящи кръгове. Алфануи освободи паяка, за да се потопи във водата и се съживи, като пие от жилките. Този път паякът се нахрани не със зелена, а с други цветни светлини. Той ги пиеше размесени и се съживи. После Алфануи отдели нишките, по които се спускаше светлината, като свърза в отделни снопове едноцветните. Постави пет от тях във ведрата. Всеки сноп на съответното му място. Той остави за храна на паяка портокаловия цвят, който се получаваше най-лесно.
Светлината неуморно действуваше и течностите напираха към листата и слизаха отново, но сега вече наситени със светлина и ведрата не се изпразваха с изключение на онова, в което се намираше портокаловият сок, тъй като той се вливаше в езерото и паякът го изсмукваше. През нощта течностите потъмняваха. Те бяха много чувствителни към промяната па светлината. Когато небето се заоблачаваше, те ставаха мътни и млечни. Към края на деня ведрата блестяха силно. Те осветяваха пещерата с разноцветни светлини. Тя заприличвате на цирк. От време на време Алфануи допълваше ведрото с портокаловия сок. Паякът излъчваше миризма на цъфнало портокалово дърво, което изпълваше с благоухание пещерата.
През следващите месеци Алфануи и учителят се отдадоха на опитите си с кестена, тъй като искаха да усъвършенствуват своето изкуство. Когато не работеха, научаваха и премисляха нови неща, които незабавно прилагаха на дело. Учителят приготви нови цветни течности. Ведрата и пещерата станаха толкова много, че по лавицата нямаше вече място. По кестена можеха да се преброят около тридесет различни цвята и различни тонове и полутонове. Стараеха се да разпределят с вкус тези цветове, и то по такъв начин, че в нито едно от листата да няма две части с еднакъв цвят. Задачата беше много трудна, защото трябваше ла се разпознаят шестте низходящи и шестте възходящи нишки на всяко листо, а те бяха повече от три хиляди. Храниха паяка последователно с всички цветове и всеки път той не само че се оцветяваше различно, но взимаше и нова форма. Краката му се удължаваха или пък ставаха по-дебели и се покриваха с косми и тялото му ставаше ту яйцевидно, ту цилиндрично. Друг път се набръчкваше кожата му. С една дума, в зависимост от естеството и тайната па всеки цвят той взимаше най-различни форми. Алфануи и учителят отбелязваха в дневника на своите опити всички форми па паяка и цвета, на който те отговаряха.
Успяха да получат и вода от светлина. За тази цел Алфануи слезе в пещерата, взе една нишка, постави връхчето и в едно шише и почна да прокарва пръстите си по нея отгоре надолу, като я стискате, сякаш я доеше. Направи това с четири или пет коренчета, докато шишенцето се напълни с течност. После го качи горе. Учителят изтегли от него въздуха и го запечати с восък, защото се страхуваше, че въздухът може да унищожи светлината. Така наредиха на една лавица повече от тридесет разноцветни светещи шишенца, конто блестяха в тъмнината. Друг път им хрумна да присадят очен жълтък в кората на коренчетата. Очният жълтък е торбичка от месна тъкан, от която изтичат сълзите. Тя е зародишът на окото. Когато дойде време да се берат кестените, много от плодовете носеха в себе си по едно цветно око, въпреки че отвън всички изглеждаха еднакви. Поставяха тези очи да стоят дълго време във варовикова вода и те се вкаменяваха. Слагаха ги след това за очи па препарираните животни, тъй като притежаваха живот и израз, какъвто нямаха стъклените очи. Когато не ги оставяха да се вкаменят, очите изсъхваха като плодове, но нито се разлагаха, нито се вмирисваха.
Хрумна им също да втъкнат бели пера в дръжките па листата. Установиха, че е най-целесъобразно тези пера да се отскубват, докато все още в ствола им имаше сок. Изсъхнеше ли стволът им, те не можеха вече да поемат сока на листото. Така Алфануи и неговия учител успяха да създадат пай-различно оцветени пера и когато при препарирането се случеше някое перо да се повреди, те можеха веднага да го заменят. Алфануи реши да направи от тези пера въображаема птица. Върху скелет от тел и плат той нареди пера, така както се реди мозайка.