Но изглежда, че тя не проявяваше никакъв интерес към него. А дори и да не беше така, какво щяха да си кажат хората, ако някой, когото Господ скоро щеше да направи съдружник, се срещаше с адвокатка първа година, цяло десетилетие по-млада от него? И какво щеше да се случи, щом станеше съдружник? Какво щеше да прави тогава? Един съдружник не може да има връзка с адвокатка, поне не публично. В «Съливан, Грийнуолд» имаше забежки, разбира се, достатъчно, за да не спира мелницата с клюки, но тези хора вече бяха съдружници, можеха да си позволят да се държат като свине. Може би, когато Алекс се издигнеше над простолюдието, и той щеше да забива готини адвокатки, дори стажантки през лятото — боже! — но не и сега. Не му трябваха подобни усложнения. Не биваше да се разсейва.
— Алекс — рече тя, в гласа ѝ се четеше изненада. — Къде е Хилзой? Мислех, че имате…
— Няма го. Не мисля, че ще дойде.
— Ами срещата?
Изглеждаше искрено загрижена, изобщо не се сърдеше, че я беше изключил. Усети прилив на благодарност и вина. Искаше да каже нещо, нещо искрено, но…
— Алекс? — настоя тя.
Той я погледна и се почуди дали се е изчервил. Канеше се да се извини и да се махне, но разбра, че ще изглежда странно. Може би просто набързо трябваше да й каже за Хилзой.
— Ще ми помогнеш ли да убия дванайсет минути? — попита той.
Върнаха се обратно в кабинета му и затвориха вратата. Каза ѝ какво беше станало, че Алиса е пред дома на Хилзой в момента.
— Мили боже! — възкликна тя. — Мислиш, че е…
— Не знам какво да мисля. Но имам лошо предчувствие.
Изненада се от думите си. Никога не говореше за чувствата си — нито пък споделяше нещо по-лично — с някого от кантората, особено пък със Сара. Добре де, беше напрегнат в момента. Цялата работа с Хилзой — връщаше лоши спомени, това беше всичко.
Поговориха си още малко. Нещо в Сара, бликналото съчувствие в кафявите ѝ очи, го накара да се почувства по-добре. Беше толкова… успокояващо, когато някой те гледа така, когато някой те кара да чувстваш, че те разбира напълно и е изцяло на твоя страна. Усети, че тя ще разбере какво значи да гледаш с часове към отварящите се крила на вратата в чакалнята, да чакаш отчаяно новини и в същото време да те е страх какви могат да бъдат те.
Изкашля се и си погледна часовника. Срещата щеше да започне след пет минути. И да се покажеше сега Хилзой, пак щеше да е прекалено късно.
Но Хилзой нямаше да се покаже. Нито днес, нито друг път. Алекс го усещаше, чувстваше мъката, която натежаваше в стомаха му и от която му се гадеше. Познато усещане. Спомняше си го.
— По-добре да се обадя на рисковите капиталовложители.
5.
Опа!
Бен се прислони от дъжда под една от изящните колонади на Синята джамия. Беше заобиколен от тълпи шумни туристи и не откъсваше поглед от входа на джамията на двайсет метра разстояние. Иранците бяха влезли вътре преди десет минути и бяха излезли от хотела точно както Бен се надяваше. От предварителния оглед знаеше, че джамията има само един вход, затова не ги беше последвал.
Хората около него обсъждаха книжките с туристическа информация на една дузина езици и не спираха да щракат извисяващите се в небето минарета, огромните куполи и редиците чешми за ритуално измиване. Бен здраво беше нахлупил шапката си и вдигнал ципа на якето до брадичката, дъхът му излизаше на пара от устата. Не беше идеалното място да свърши работата — прекалено открито, с прекалено много потенциални свидетели и прекалено близо до мястото, в което бе отседнал. Но ако му се предоставеше възможност, нямаше да я пропусне и не искаше после да го разпознаят на някоя идиотска снимка, направена от турист.
По време на разходката им от хотела до джамията учените не изглеждаха видимо притеснени за сигурността си. Момчетата от ВАВАК обаче бяха нащрек. Вървяха, единият отпред, другият отзад, като не позволяваха разстоянието помежду им да надхвърля десет метра. Ако гръмнеше единия от упор, трябваше да уцели втория от разстояние и имаше вероятност междувременно да позволи на учените да избягат. Ако първо очистеше учените, щеше да даде на агентите секунда в повече да се окопитят и да го атакуват от двете страни. Идеалното беше да свали и четиримата почти едновременно и да излезе чист от цялата работа, обаче телохранителите естествено се мъчеха да направят това колкото се може по-трудно.