— Защо?
— Не знам защо. Знам само това, което трябва да знам, и то е, че ако «Обсидиан» попадне в лоши ръце, може да се окаже сериозна заплаха за цялата мрежова инфраструктура на Съединените щати.
— Добре, и после?
— Някой в Белия дом е взел решение. Националната сигурност изисквала «Обсидиан» да бъде заличен. Всичко, свързано с него, да бъде изтрито. Операцията имаше два етапа: електронен и реален. Агенцията по национална сигурност била натоварена с електронния. Ние имаме грижата за реалните елементи.
— Значи изобретателят, спецът по патентите… са били твои операции?
— Такива бяха заповедите ми.
— Но Хорт, това са… искам да кажа, тези хора са били американци.
— Знаеш как е, Бен. Не аз създавам правилата.
Бен забарабани с пръсти по масата.
— Започвам да се чудя дали изобщо има правила. Не за врага. За нас.
— Това не радва и мен. Но важното е, че така се спасява животът на мнозина. И понякога спасяването на живот е свързано с цивилни жертви, знаеш го. Трудно се взима такова решение, но някой явно го е взел. И дали двамата с теб сме съгласни с него, няма никакво значение. Нашата задача е да го изпълним.
— Виж, Хорт, знам какво става. Но едно е да залавяш хора и да ги държиш в ареста на някой военен кораб като вражески войници, да ги изолираш, да не им даваш да говорят с никого. Но просто да… екзекутираш? Американци? Откога започнахме да го правим?
Хорт пусна една дълга въздишка.
— Съгласен съм, положението е ужасно. Никой няма да иска да се подпише под това. Но не сме се заели, защото е лесно. Заели сме се, защото работата трябва да бъде свършена.
— Да, но…
— Какво ще правим, ако в ръцете на някой от враговете ни попадне нещо подобно на «Обсидиан» и той го използва срещу нас? Когато изключат електрическата мрежа или въздушния контрол? Ще се извиняваме на семействата на хората, които ще изгорят в пламъците, защото сме можели да вземем инструментите, причинили трагедията, от ръцете на врага, но сме били прекалено праволинейни?
Замълчаха за миг. Бен знаеше, че Хорт е прав в известен смисъл, но…
Спомни си за Сара, за това, което беше казала за малкото нарушаване на закона.
Пропъди мисълта.
— Ами руснаците? — попита той. — Те как се вписват във всичко това?
— Не се вписват. Просто лошо съвпадение.
— Какво искаш да кажеш?
— Прихванахме комюнике от посолството им в Анкара. Били са по дирите ти заради операцията в Истанбул. Опитваме се да разберем как и колко знаят.
— Какво? Откъде могат да знаят кой е убил техния човек в Истанбул? Не съм оставил никакви следи след себе си, Хорт. Влязох и излязох като призрак.
— Оставил си пет трупа след себе си. Призраците не правят така.
— Щяха да бъдат четири…
— … Ирански трупа. Мъртъв агент на ФСБ е съвсем друг проблем.
— Това пак не показва как някой е разбрал, че съм бил точно аз.
— Както казах, това се опитваме да разберем.
— Кои бяха тези хора в «Четири сезона»? Не бяха от ФСБ. Не бяха толкова добри.
— Били са от руска мафия, действаща в Бруклин. Изпълняват поръчки на ФСБ.
Бен се замисли. Казаното от Хорт не бе невъзможно. Но…
— Виж — рече Хорт, — мога да направя така, че да оставят брат ти на мира. Имам нужда от гаранцията ти — и лично ще те държа отговорен — че няма други копия от «Обсидиан», че никой не може да използва това чудо, че брат ти ще забрави изобщо за случилото се и никога няма да каже нито дума на някого. Ако ми гарантираш, мога да раздвижа връзките си в Агенцията по национална сигурност и да се погрижа да свалят радарите си от него завинаги.
Бен се замисли. В интерес на истината, точно на това се беше надявал. Точно това се канеше и той да предложи. Така всичко щеше да се реши. Да даде на Хорт резервното копие, да каже на Алекс да си държи устата затворена. В крайна сметка той вече не беше анонимна мишена за тях. Брат му беше техен човек и можеше да гарантира за него.
Помисли си какво би казала Сара за това. Вероятно щеше да спомене нещо от сорта на това колко удобно е да не си от обикновените хора, да имаш роднини в партията или политбюро.
Ами Сара? Преследваха ли я още? Можеше ли Хорт да ги отзове?
— А момичето? — попита той. — Сара Хосейни, адвокатката. Тя част от операцията ли е?
— И тя е работила по патента — отвърна Хорт. — В сравнение с брат ти е от третостепенно значение, но, да, особено сега представлява реална опасност.
— Не можеш ли да я отървеш от куката?
Той се разсмя.