Нови викове. Хората се пръснаха на всички посоки. Учените се извърнаха от витрината на кафеджийницата със смутени изражения, не разбираха какво става, търсеха откъде идва паниката. Първият дори не видя как Бен се приближи до него и го гръмна в главата. Вторият има време само да вдигне ръце в знак на самозащита или пък молба. Бен му вкара един куршум право между очите и го задмина още преди тялото да се свлече на земята.
Огледа се наляво и надясно, докато се отдалечаваше. Хората се разкрещяха и разбягаха. Не видя герои. Никой дори не поглеждаше към него. Всички просто се опитваха да се спасят колкото се може по-бързо. Бен вървеше с наведена глава и гледаше право напред, притиснал глока отстрани.
Изведнъж усети, че нещо не е наред, някой беше в дисонанс с паническите ритми на тълпата. Погледна напред и видя как едър мъж, славянски тип, стои като закован и го гледа напрегнато. Очите им се срещнаха. Несъмнено славянинът беше професионалист. По всичко си личеше — лицето, стойката, хладнокръвието.
И двамата застинаха за секунда, всеки се опита да отгатне намерението на другия. После нервите на славянина не издържаха. Тръгна наляво и в крачка бръкна под якето си. Без да се замисля, Бен вдигна глока и го стисна здраво с две ръце. Стреля три пъти, като се приближаваше все по-близо с всяко фиу и скъсяваше разстоянието. Славянинът се строполи на земята. Успя да извади пистолета си, но беше прекалено късно. Бен му проби главата от разстояние, по-малко от два метра.
Продължи да върви и сви в една уличка, въртеше непрекъснато глава, оглеждайки се за заплахи по фланговете, здравата се беше стреснал. За бога, изобщо не го беше видял. Копелето бе стояло отстрани като призрак през цялото време. Ако тълпата не го беше изхвърлила както прилив отломка, никога нямаше да го забележи. Мамка му, ами ако мъжът бе съобразил да извади оръжието си секунда по-рано…
Зареди глока с нов пълнител и продължи нататък. Познаваше улиците от предварителния оглед и се постара да мине по тъмните, докато не се отдалечи достатъчно от Пазара на подправките. Пътьом махна фалшивата брада и я хвърли в един преливащ контейнер за боклук. Свали черната шапка и я смени с червена. Якето му беше с две лица. Свали го, обърна го и изведнъж вече беше облечен в жълто, а не в синьо. Щеше да се отърве от пистолета по-късно, щом се увери, че е в безопасност.
Отправи се по заобиколни пътища към Галата, отново се сля с блажените неподозиращи нищо тълпи. Щеше да прекоси моста, да хване такси до гара «Хайдар паша», после влак до Анкара, точката на пристигане, която щеше да му послужи и за безопасно заминаване.
Чу сирени в далечината. Отдалечаваха се от него. Пое си дълбоко въздух. Беше добре. Никой не го преследваше и никой не можеше да го свърже със случилото се току-що. Истанбул имаше над десет милиона жители. Той беше игла в купа сено, капка в океана. Продължи да върви, отново се бе превърнал в обикновен турист.
Майка му стара, кой беше този мъж? Копелето за малко не го бе очистило, без майтап.
Е, не успя. Понякога ти ядеш мечката, друг път тя тебе изяжда.
Мечката.
Спря. Шибана работа, това руснак ли беше?
Приличаше на руснак. Е, не беше Василиев, поне това знаеше със сигурност. Пичът беше професионалист, спор нямаше, не беше учен, нито цивилен. Може би някой свързан с Василиев обаче. Да, кой друг щеше да следва като сянка иранците? И защо иначе копелето щеше да се забави толкова, преди да извади оръжието си. Може би защото си мислеше, че не той е мишената, кой знае. Сигурно се смяташе за неприкосновен, поне докато не видя очите на Бен. Все пак никой нямаше да очисти един руски агент. Трябваше да е луд.
Копеле мръсно! Да, не беше убил онзи руснак, но все пак бе убил руснак.
Рече си: «Опа!», и в приповдигната, заредена с адреналин равносметка, реши, че е адски смешно. Запуши уста с опакото на ръката си и се разтресе в беззвучен смях.
Дано шефовете не се вкиснат много.
6.
Неумолимо
След като отмени срещата, Алекс се поуспокои. Все едно закъсняваш да хванеш самолет — напрегнат си, докато бързаш с надеждата, че все пак може да успееш. Щом разбереш, че самолетът е заминал, си отдъхваш, приемаш го и търсиш друг вариант.
Нямаше какво обаче да замести Хилзой. Такъв билет се пада веднъж в живота.