Повдигна рамене.
— Не, нямам нищо против, щом ще ви е от полза. Какво искате да направя?
Нищо работа беше наистина. Съгласие в писмена форма, тампон, тръкнат от вътрешната страна на бузата, и готово. Гамес го изпрати обратно до фоайето. Подаде му визитка.
— Ако се сетите нещо друго, моля ви, обадете ми се — рече той. Подаде си ръката. — Съжалявам за клиента ви.
Алекс усети от жеста и думите, че Гамес вече го беше изключил от списъка със заподозрени. Стисна ръката му.
— Надявам се да хванете извършителя.
— Ще го хванем — отвърна Гамес и си тръгна.
Хилзой продавал наркотици? На ниво, на което хората ги убиват за това? На Алекс не му се вярваше.
Хилзой беше закъсал за пари след развода. Може да е бил отчаян. Но как е могъл да бъде толкова глупав?
Или пък си е изпуснал нервите. Вероятно така става с някои хора, които се доближават прекалено много до онова, което може да сбъдне мечтите им.
Качи се в колата и погледна обратно към участъка. С огледалните си стъкла той изглеждаше толкова непроницаем, колкото и непревземаем.
Сети се колко готино само Гамес беше казал: Ще го хванем. Увереността му би трябвало да го успокои. Но вместо успокоение в нея имаше нещо смразяващо.
7.
Стига да се страхуват
Бен прекара три дена в Анкара. Не бързаше и не искаше да пресича границата, докато не се изпари и най-малката потенциална заплаха от преследване в Истанбул. Покушението беше във всички телевизионни новинарски емисии и всекидневници на английски език. Бяха установили, че са иранци, но освен националната, друга принадлежност не се споменаваше. Петият убит беше абсолютно неизвестен. Бен предположи, че е действал стерилно, не е носил нито паспорт, нито документи за самоличност и ако никой не го разпознаеше, щеше да си остане, поне публично, турският еквивалент на Джон Доу51.
Свърза се незабавно с командира си от ОКСО, Обединеното командване за специални операции на американската армия, афроамериканец на име Скот «Хорт» Хортън. Хортън беше легенда сред чернокожите войници, ветеран от безброй операции — публични и секретни, луда глава. Яздил беше рамо до рамо с муджахидините в Афганистан, беше се сражавал с контрите в Никарагуа и лично бе ръководил малки хайки по следите на Бин Ладен в обитаваните от племена райони в северозападен Пакистан. Безупречен патриот, който можеше да проследи предшествениците си в армията назад във времето чак до Четвърти американски пехотен полк, съставен само от чернокожи и сражавал се с обединената армия на генерал-майор Едуард Орд в решителната битка за съдебната палата в Апоматокс. Хортън беше полковник, а Бен само старши сержант, но въпреки разликата във възрастта, ранга и служебното положение и почти благоговението, което Бен питаеше към него, той се обръщаше към командира си с «Хорт». Военнослужещите от неговата част си говореха един на друг на малко име или позивна, независимо от ранга си. Нямаше отдаване на почести, както и други военни привички. Не се нуждаеха от тях. Бяха прекалено малко, прекалено нередовни и прекалено специализирани, нямаха нужда да плюят, да лъскат и да викат ура, за да поддържат дисциплината и духа, които сплотяваха редиците на редовната армия. И макар че едва ли щяха да го кажат по този начин, бяха и прекалено елитни.
Всеки от тях беше минал през една и съща жестока месомелачка: военновъздушни сили, рейнджъри, специални сили и «Делта» или морски пехотинци. Кандидатът се нуждаеше от лична препоръка от някой член на отряда, преди да бъдат изпитани възможностите му, както и поне три потвърдени убийства по време на сражения. Повечето като Бен, които бяха участвали в кръвопролитията в Могадишу, имаха много повече от три. Веднъж избрани, кандидатите преминаваха ВОТК — Военнооперативния тренировъчен курс на ЦРУ — после бяха подлагани на най-различни изтощителни физически и психически изпитания, кулминацията беше нещо, известно като Финала, измислен от самия Хорт, по време на който завличаха кандидата с качулка на главата в някоя страна от Третия свят, в която той никога не беше стъпвал и чийто език не знаеше, и го оставяха без пари и паспорт, само с дрехите на гърба му. Целта беше да извърши предварително запланувано незаконно деяние, което се наказва със затвор, ако те хванат, и да се върне незабелязано в Съединените щати. Само мъжете, издържали всички изпити, включително и финала, бяха приемани в тази част. Имаше три полета на специализация: електронно разузнаване, агентурно разузнаване и стрелци. Уменията на всички се припокриваха, разбира се, но Бен беше най-вече стрелец.