Выбрать главу

— Да — отвърна Алекс, — сигурно на толкова.

— Гледайте — рече Рандъл. Излезе и затвори вратата зад себе си. Алекс чу стържене от другата страна, после щракане и вратата се отвори.

— По дяволите! Как го направихте?

Рандъл подаде на Алекс тънко парче пластмаса, твърдо, но гъвкаво, около два на пет сантиметра.

— Пъхате го между вратата и касата, бутате назад езика, влизате по-бързо, отколкото с ключ. Сложете си втора болтова брава. Накарайте да ви усилят касата и рамките. Затруднете престъпниците.

На Алекс не му хареса укорът в думите му, но човекът беше прав.

Разтърка лицето си с ръка. Беше хем превъзбуден, хем адски уморен.

— Много ви благодаря, че дойдохте посред нощ… или май стана сутрин вече — рече той.

— Няма проблем, сър — отвърна Рандъл. — Радваме се, че сте добре.

Алекс остави всички лампи светнати, след като си тръгнаха. Знаеше, че е абсурдно, но не можеше да спре да мисли: Ами ако се върне?

Стига бе. Крадец да се върне в същата къща, в която са го изненадали и от която е избягал по-рано през нощта? Полицията можеше още да е тук, откъде да знае.

Глупости.

Начинът, по който Рандъл беше отворил вратата обаче… невероятно. Не беше чудно, че му се размина тази вечер; чудното бе, че никой досега не се беше опитал да го обере.

Не че крадецът щеше да се върне обратно. Но ако го направеше, Алекс нямаше как да го спре. Вратата все едно не беше заключена, а той нямаше пистолет.

Спомни си звука, който вратата беше издала, когато крадешком я бяха открехнали, колко уплашен и беззащитен се бе почувствал във ваната.

Майната му! Щеше да отседне в «Четири сезона» в Пало Алто. Достатъчно често ходеше на делови обеди в ресторанта им «Куестро». Можеше и да преспи една вечер. Останеше ли тук, щеше да лежи буден до сутринта и всяко скърцане щеше да му се счува като стъпки, всеки шум от климатика да изглежда като отваряне на входната врата.

Взе си един чифт дрехи и дълго и съсредоточено гледа през предния прозорец, преди да посмее да излезе навън.

12.

Спешно

Алекс спа на пресекулки няколко часа в хотела. Когато се събуди, яркото слънце в района на Залива огряваше белите чаршафи през прозорците. Наплиска си лицето и си спомни за снощи. Снощи беше уплашен и объркан. Беше си помислил, че е крадец. Но сега си даде сметка, че му убягва нещо очебийно.

Изобретателят убит, връзката на Алекс в патентното бюро мъртъв и някой влиза с взлом в дома му в рамките на — колко — трийсет и шест часа? Не трябва да си привърженик на конспирациите, за да вярваш, че няма случайни съвпадения.

Каква беше онази игра в списание «Хайлайтс», която толкова обичаше като малък? «Какво е общото между нещата»? Същото беше и сега. На пръв поглед картинките бяха съвсем различни, но ако човек се вгледаше отблизо, ако се замислеше малко, осъзнаваше, че всичките имат прав ъгъл или започват с буквата А, или нещо подобно.

Общото между Алекс, Хилзой и Ханк беше «Обсидиан». Дори и да беше случайно, съвпадението беше явно. Въпросът беше защо? Какво толкова имаше в «Обсидиан», че някой би тръгнал да убива заради него?

Не, нямаше смисъл. Компаниите, които искаха да се сдобият с обещаваща технология или да неутрализират заплашваща ги, го правеха с пари. Беше лесно и легално. По дяволите, Хилзой можеше да бъде купен за по-малко от седемцифрена сума. Това беше нищо за играчите в сферата на компютърната сигурност.

Но как изобщо бяха разбрали за технологията? Кандидатстването за патент беше тайно.

Явно отнякъде беше изтекла информация. Кой знае на кого беше казал Хилзой? Кой знае кой я беше видял в патентното бюро? Пък и Алекс не беше единственият в «Съливан, Грийнуолд», който знаеше за нея. Първо беше Озбърн и после, разбира се, Сара.

Каза си, че това вероятно е абсурд, но по-добре да си сигурен, отколкото да съжаляваш. Обади се на мобилния на детектив Гамес от визитката му. Каза му за взлома. Каза му, че знае колко налудничаво звучи, но… Ами ако Ханк не е умрял от инфаркт? Откъде можеха да бъдат сигурни? Хем изобретателят, хем проверяващият — изглеждаше нещо повече от съвпадение, нали? За негова изненада Гамес не го сметна за луд. Каза, че ще провери и ще му се обади отново.

Алекс отиде на работа. Най-напред се обади на ключаря. И без това щеше да е доста трудно да спи в къщата след случилото се. Ако я превърнеше в крепост, можеше да се окаже малко по-лесно. После се обади в оръжейния магазин. Явно можеше да купи пистолет, но трябваше да чака десет дни да бъде проверен, преди да си го вземе. Гадост, винаги беше смятал, че проверките на личните данни са хубаво нещо. Но на него му трябваше веднага.