— Както искаш — отвърна Алекс. — Летял си чак от не знам къде си.
16.
Κарма
Алекс се събуди на сутринта и чу, че душът шурти. Седна и погледна часовника до леглото. Шест и половина. Явно щяха да започнат рано деня. Изненада се, че не е чул Бен да става. Обикновено спеше много леко.
Отиде до банята по гащи и опита вратата. Беше заключена. По дяволите, трябваше да се изпикае. Почука и каза:
— Бен, побързай! — И изведнъж му се стори толкова странно. Винаги бяха делили, често пъти дори се бяха били за банята като деца и ето че сега го правеха отново.
Вдигна щорите и погледна навън. Слънцето точно изгряваше и по небето се носеха продълговати розови облаци. Застана и се загледа за миг, разтри голите си рамене. Не знаеше защо е тук. Трябваше да си е у дома и да се оправя за работа. Нуждата да иде в офиса, да се върне обратно към живота си беше силна.
Душът спря. Алекс се обърна и мина покрай канапето. Чантата на Бен беше отворена. Видя дрехи, книга с меки корици…
Това пистолет ли беше?
Наведе се да погледне. Пистолет беше, малък и черен. Боже господи, Бен носеше пистолет? У себе си?
Вратата на банята се отвори и брат му се показа с хавлия около кръста и дрехите си в ръка.
— Цялата е твоя — рече той.
— Носиш пистолет?
Бен мина покрай него, без дори да го погледне.
— Разбира се.
— У теб?
— А къде другаде да бъде?
Боже, все едно слушаше онзи обирджия, който на въпроса Защо обираш банки отговорил: Там са парите.
— Искам да кажа… — започна Алекс, после реши, че е по-добре да си замълчи. Но чакай малко: — Щом трябва да е у теб, защо не си го взел в банята?
Бен хвърли дрехите, които държеше в ръка на канапето, и — хоп! — остана с пистолет в ръката, по-голям от този, който Алекс бе видял преди малко.
— Другият е резервен — рече той. — Нося го на кръста. Обикновено не влизам с два пистолета в банята.
— Можеш да пътуваш с тях? В самолет?
— Понякога. Когато не мога, ме чакат.
Алекс искаше да продължи с въпросите — Как те чакат? При кого? — но реши да не го прави. Не можеше да приеме факта, че брат му носи пистолет. Даже два. Разбира се, като се замисли човек, имаше логика. Бен беше нещо от рода на войник под прикритие. Но при все това.
Отиде до тоалетната, изми си зъбите, взе си душ и се облече. Бен спря, преди да отвори вратата, и каза:
— Ето какво искам да направим най-напред. Дай на пиколото този билет, нека докара колата, която съм взел под наем. Ще се разходя до твоята и ще огледам местата, на които аз бих те причакал, ако исках да те нападна. Ако някой чака и той или те ми се видят подозрителни, може би ще убедя един от тях да ни придружи.
— Ще го убедиш?
— Искаш да ти го нарисувам ли, Алекс? Просто обикаляй с колата ми наоколо, ако съм сам, ще ме качиш. Ако не съм, отвори багажника. Зададем ли на точния човек точните въпроси по точния начин, може и да разберем откъде идват проблемите ти и защо. Нали това искаш?
— Да, но…
— Какво «но»?
— Виж, не искам да се забърквам…
— Вече си се забъркал. Сега трябва да се измъкнеш.
— Искаш да ти помогна… да отвлечем някого, така ли? На паркинга на «Четири сезона» в Пало Алто?!
— Не, ти какво искаш? Очакваш да свърша мръсната работа вместо теб? Така ли?
— Не… — Алекс спря, не знаеше какво иска. Всичко ставаше прекалено бързо. Брат му не предлагаше сериозно да отвлекат някого, нали така?
Бен се разсмя:
— Ти си точно като политиците, Алекс. Искаш да се свърши нещо, но не позволяваш на хората да го свършат както трябва. Мислиш, че можеш да хванеш лайното от чистия му край ли? Не става така.
— Не исках…
— Напротив. Писнало ми е от либерали, които никога не са виждали пистолет, камо ли пък да го използват при прилив на адреналин, но се опитват да разпънат на кръст ченгета, че не са простреляли в ръката лошия, който е размахвал нож. Опитват се да съдят войници, пуснали още един куршум в главата на Ахмед, след като бил паднал, без изобщо да им хрумне да попитат дали този куршум не е спрял копелето да взриви колана с експлозиви. Живей си в този измислен свят, щом искаш, но бъди поне малко благодарен на хората, които правят това възможно! Кой върши цялата мръсна работа, за да можеш ти да продължаваш да се преструваш, че си чист?
— Какво искаш, лъскава златна звезда ли? — попита Алекс по-високо, отколкото беше възнамерявал. — Доброволно се захвана с тази работа, нали? Получаваш заплата, нали? Разбира се, че се радвам, че има хора, които се записват в армията — така не ми се налага на мен. Но мога да кажа същото и за хората, които ходят да копаят въглища. Защо ти трябва да се радваш на специална милост свише?